Самотен вятър съм,
пустинен вихяр прашен ден.
По пътя си вървя,
пред мен не заставай.
Дори и сто врати
заключени не ме държат.
Но нежна ще съм с теб.
Ела, с мен ела.
Студена мога
да съм към теб в нощта
и топла мога ако реша.
Припев:
Ела, самотен вятър съм в нощта.
Ела и остани при мен сега.
Ела да полетиме над града.
С ръка ще докоснеш ти луната,
само с мен ела.
Самотен вятър съм аз,
а ти странен пътник,
без посоки луташ се нали.
По петите ми все те виждам,
че вървиш и си мислиш,
че ще можеш да ме задържиш.
Пред мен застанеш ли,
ще те отвея разбери.
Зад мене бягаш ли,
ела и ме хвани.
Дори и сто врати
заключени не ме държат.
Но нежна ще съм с теб.
Ела, с мен ела.
Самотни стъпки,
самотна е нощта
самотна сянка
е моята душа.
Припев:
Ела, ела, сянка в нощта
твоя ще съм и остани при мен сега.
Ела, ела, сянка в нощта твоя ще съм.
