Дълго аз се вглеждах
в лицата на хората...
Виждах плоски маски
или мисъл затворена...
Бавно се пробуждах
и напипвах душите им!
Виждах как на карти
разиграват съдбите си...
Хайде стига сте
преценявали всеки коз.
Стига сте си ги подмятали
слепнати с восък...
Пр.:
Свят - чудни хора!!!
Някой с едри лакти
ме избута и каза ми:
"Слушай, как не ти дойде
до гуша от размисли?!!"
Знай, че ще се спънеш
някъде, в някой чим!
Знай, че дебнат те отвсякъде
хиляди очи...
Свят - чудни хора!
