В нощите, когато на входната врата,
чука уморена мойта самота,
учтиво я посрещам, правя и кафе
и дълго си говорим за какво ли не.
В нощите когато на входната врата,
чука уморена мойта самота,
липсва ми тогава приятелска ръка,
но всичко отминава, вярвам в това.
Припев:
Хей, не тъгувайте в нощите щом сте сами,
не се предавайте, даже да боли.
Нещо си запейте на инат, дори,
всичко отминава, слънцето блести.
Случва се в живота да не ни върви,
случва ни се често, не можем да заспим.
Липсва ни понякога приятелска ръка,
всичко отминава, вярвам в това!
