Измамените хора тичат,
отровно сив е пак деня.
Измачканите дрехи крият,
пари за хляб и своя грях.
Кажи къде отиде синьото небе,
в което да разперя аз криле.
Припев:
Дори да изгубим с теб играта приятелю,
Ние направихме различен света.
Живота разбива ни безумни мечтателю,
но ние превърнахме болката в смях.
Дворците от бетон мълчат,
изтича пясъчният им живот.
Облаци от страх пълзят,
в душата на един народ.
Искам вятъра да върне синьото небе,
искам да разперя аз криле.
Припев:
Дори да изгубим с теб играта приятелю,
Ние направихме различен света.
Живота разбива ни безумни мечтателю,
но ние превърнахме болката в смях. (х2)
