Какво ще остане от две вълни
слели своя път и забравили да спрат.
Нежни следи по пясъка блестят,
спомня си с тъка за тях брега.
Не,не пресъхва това море,
и нещо не може да го спре.
Бушуват безкрай човешки съдби,
отломки от нас,как боли.
Не поглеждай ти сега назад,
белите платна вдигни и тръгни
Ще почувствам живота си нов,
ще открия нова любов.
И дори да е черна нощта,
аз ще следвам щастлива звезда,щастлива звезда.
И бреговете ще останат надалеч
но ще гледат дълго тя след теб,
и ще се питаш сред залива студен
този вкус на устни защо е тъй студен.
Но спри,залети през синьото море
и нищо не може да ни спре.
Бушуват безкрай човешки съдби,
отломки сме аз и ти.
Не поглеждай към брега назад,
белите платна стегни,
лети,в простора лети.
Ще почувствам живота си нов,
ще открия нова любов.
И дори да е черна нощта,
аз ще следвам щастлива звезда.
Ще почувствам живота си нов,
ще открия нова любов.
И дори да е черна нощта,
аз ще следвам щастлива звезда,щастлива звезда.
И дори да си тук накрай на света,
вятъра носи онази стара тъга,
че някой някъде не спи,
и чака твойте очи,
тръгни моряко,тръгни.
Ще почувствам живота си нов,
ще открия нова любов.
И дори да е черна нощта,
аз ще следвам щастлива звезда.
Ще почувствам живота си нов,
ще открия нова любов.
И дори да е черна нощта,
аз ще следвам щастлива звезда,щастлива звезда.
