И тази нощ
ще чакам да заспиш,
за да не видиш как
ще плача пак
и ще прелиствам
наш`те стари дни,
за да си спомня за
любовта ни.
И тази нощ
сам ще заспя
и ще сънувам пак
студ и страх.
А сутринта
отново ще мълчим
с най-безпътните
на света очи.
Не съм това, което бях за теб.
Не ми го казваш, но е така.
Не си това, което бе за мен.
Самотно ми е с теб у дома.
И все си казвам:
"Ще свикна и така".
Но как се свиква?
Боли… Докога?
Привидна нежност
хладно с теб делим.
Нямаме смелост
да се разделим.
Не съм това, което бях за теб.
Не ми го казваш, но е така.
Не си това, което бе за мен.
Не си любов, а Самота, Самота.
