Владимир Высоцкий - Он не вернулся из боя

Почему все не так? Вроде все как всегда:
То же небо опять голубое,
Тот же лес, тот же воздух и та же вода,
Только он не вернулся из боя.
Тот же лес, тот же воздух и та же вода,
Только он не вернулся из боя.
Мне теперь не понять, кто же прав был из нас
В наших спорах без сна и покоя.
Мне не стало хватать его только сейчас,
Когда он не вернулся из боя.
Он молчал невпопад и не в такт подпевал:
Он всегда говорил про другое.
Он мне спать не давал, он с восходом вставал,
А вчера не вернулся из боя.
То что пусто теперь - не про то разговор,
Вдруг заметил я: нас было двое.
Для меня будто ветром задуло костер,
Когда он не вернулся из боя.
Нынче вырвалась, будто из плена весна-
По ошибке окликнул его я:
"Друг, оставь покурить" - А в ответ тишина...
Он вчера не вернулся из боя.
Наши мертвые нас не оставят в беде:
Наши мертвые как часовые.
Отражается небо в лесу как в воде,
И деревья стоят голубые.
Нам и места в землянке хватало вполне,
Нам и время - текло для обоих.
Все теперь одному, только кажется мне:
Это я не вернулся из боя  

Защо ми се струва,че нещо не е наред?
Като че ли всичко си е както преди:
Гората е същата, въздуха е същия и водата е същата,
Само дето той не се върна от боя.
Гората е същата, въздуха е същия и водата е същата,
Само дето той не се върна от боя.
Вече няма да мога да разбера, кой от нас беше прав
В нашите спорове без сън и покой.
Той започна да ми липсва едва сега,
Когато не се върна от боя.
Той мълчеше неуместно и пееше фалшиво:
Него все не можеше да го разбереш.
Той не ме оставяше да спя, той ставаше още с изгрева,
А вчера не се върна от боя.
Сега ми е самотно - но не за това става дума,
Изведнъж усетих: та ние бяхме двама.
И сякаш вятър ми загаси огъня,
Когато той не се върна от боя.
А днес пролета се отскубна, сякаш е била в плен-
По погрешка му подхвърлих:
"Приятел, остави ми да допуша" - А в отговор тишина...
Той вчера не се върна от боя.
Нашите мъртви няма да ни оставят в бедата:
Нашите мъртви са ни като часови.
Небето се отразява в гората като във вода,
И дърветата са някак сини.
На нас и мястото в землянката ни стигаше напълно,
На нас и времето - течеше и за двама ни
Сега всичко е само на единия, само дето ми се струва:
Като че ли не се върнах от боя аз.