Изиграх умело съдбата, не зачитах и правилата..
Всичко или нищо си казвах, с всяка стъпка нещо доказвах..
Сам съм бил толкова време, нямам нужда от някой до мен..
И те моля недей да опитваш, по добре е е без мене да свикваш..
Защо ме пак разплака, защо рани душата?!
Защо не ме допусна в сърцето си.. ?!
Сама съм в тишината, само без теб и чакам..
До лудост да обичам, не спира да боли..
От нищо тръгнах, но се научих, удари и болка получих..
Моят свят вече не е за двама, той е болка, екшън и драма..
Сам съм бил толкова време, нямам нужда от някой до мен..
И те моля недей да опитваш, по добре е е без мене да свикваш..
Нямам нужда от някой до мене.. по добре е без мене да свикваш !
Не, не ти не си за мен.. остави ме.. искам да живея сам..
