Дони:
Обади ми се, когато вън светлината се докосне с мрака.
Обади ми се дори насън. Аз не искам вече да чакам.
Обади ми се, когато в мен вятъра събаря всеки спомен.
Обади ми се, но всеки ден в мен праха е все по-огромен.
Припев:
Обади ми се, но аз съм тук.
Ти си там и твоя свят го няма.
Обади ми се ще бъда тук.
Нищо, че това е измама.
Обади ми се и пак без звук
ще послушаме със теб дъха си.
Обади ми се ще бъда тук.
И ще бъдеш там със съня си.
Дони:
Обади ми се, когато вън светлината се докосне с мрака.
Обади ми се дори насън. Аз не искам вече да чакам.
Обади ми се, когато в мен вятъра събаря всеки спомен.
Обади ми се, но всеки ден в мен праха е все по-огромен.
Припев:
Обади ми се, но аз съм тук.
Ти си там и твоя свят го няма.
Обади ми се ще бъда тук.
Нищо, че това е измама.
Обади ми се и пак без звук
ще послушаме със теб дъха си.
Обади ми се ще бъда тук.
И ще бъдеш там със съня си.
Дони:
Може би ще угасне земята,
Но аз и ти ще открием в мъглата
пак тишина, пак тишина.
Двамата:
Може би някой ден ще забравим,
Всеки спомен зад нас ще оставим,
Но не сега, но не сега.
Припев: (х2)
Двамата:
Обади ми се ще бъда тук!
