Щом отворих си очите аз
Твоят образ не остана
Да крещя ми идваше на глас,
Но разбрах,че смисъл няма.
И остана спомена във мен
Може всичко да е сън,
Но едва ли образа студен
Ще заглъхне като звън.
Пр.:Ти остани със мен,с мен остани
Ти пак бъди със мен,с мен пак бъди
Ти остани,с мен остани,
Ти пак бъди със мен,с мен остани.
Не разбираш колко съм смутен
И разкъсван от съмнение
Да живея сам и заблуден
И потънал в изкушение.
Виждам,чужд е и светът към нас
Не желае да си тук
Ще се боря пак за тебе аз
И дори да си с друг!
