Петър, Румяна думаше -
Любе Румяно, Румяно,
любе Румяно, Румяно,
от чорбаджийско коляно.
Най-ми е драго, Румяно,
на село сбора га стане,
да се набелиш, начервиш,
с бяло мушкато закичеш.
Всичките тебе да гледат,
вежди нагоре да вдигат,
вежди нагоре да вдигат,
на мене да ми завиждат.
Блазе на Петър чорбаджи,
че има булче хубаво,
чр има булче хубаво -
бяла-червена Румяна.
