И като вълк пред мириса на хора
ще бъда предпазлив ще се напрягам
Езика си ще сдъвча от умора
и все едно- ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш
даже с мисъл,познавам и отрова и капани.
Ще виждаш с нокти по снега съм писал,
но няма да ме хванеш.
Припев:
Ще се скрия в сърцето си,както знам,
с орисия пак да остана,пак да се скитам сам.
Ще зария спомена в ямата и ще свикна с мисълта,
че те няма.
По вълче време сам ще те открия.
До тебе като сянка пак ще тичам.
И впил в луната зъби, ще завия.
От яростта,че още те обичам.
Припев:
