Ти си стара рана, моля те върви,
и дните с тебе мила... забрави.
Реката на живота, ти помниш ли кажи,
сега по нея плуват... изгубени мечти.
Враг ли си в нощта ти, търсещ нежността,
сега когато нямаш ключ и дом...
Пак сърцето мое търсиш ли,
защо не те обичам, ах, защо?
Защо отварям аз не знам, но знам,
че ти си там... с наведена глава.
Ела, подавам ти ръка,
щом прошка искаш ти,
сърцето... ще прости.
Помниш ли как плаках, аз на колене,
молех се да стоплиш моите ръце.
Ти обърна гръб на моите сълзи,
сбогом ти ми каза... и не ми прости.
Враг ли си в нощта ти, търсещ нежността,
сега когато нямаш ключ и дом...
Пак сърцето мое търсиш ли,
защо не те обичам, ах, защо?
Защо отварям аз не знам, но знам,
че ти си там... с наведена глава.
Ела, подавам ти ръка,
щом прошка искаш ти,
сърцето... ще прости.
