Недокоснат и слънчев,
януарски ден
носи пак неотлъчна
ранна мъка за мен.
В най-тревожната зима
и най-белия сняг
ясно, необяснимо,
виждам траурен знак.
И жестоката горест
с бледи думи теша.
Зрее някаква повест
в мойта жива душа...
Тъмна сянка се спира
на студения праг.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?...
Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг.
Детска мъка извира
от далечния мрак...
Черен кон не умирай
върху белия сняг!
