Безкрайна стълба от съдби и хора
по нея всеки тича без умора /тичат/
Затичваш се и ти по стъпалата
за да се включиш във играта /тичай/
Височина започваш да набираш ти
отваряш до сега заключени врати
догонваш, спъваш този с крак
изместваш онзи с лакти и с уста
Мениш приятелите като дрехи
сядаш и мериш своите успехи /браво/
все още тичаш като луд нагоре
забравил хора, време и умора
Височина все още гониш лудо ти
отвори толкова заключени врати
догони, спъна този с крак
измести онзи с лакти и с уста
Дълъг път... ама някак ти тежат
дълъг път... спомените ти тежат
refrain:
Нека спомените спят
аз вървя по този път
напред, напред, напред, напред...
Височина все още гониш лудо ти
отваряш толкова заключени врати
догонваш спъваш някой с крак
прегазваш друг и продължаваш пак
Мениш приятелите като дрехи
сядаш и мериш твоите успехи
по този бяг намираш пак утеха ти
И още тичаш като луд нагоре
забравил време и умора
да бъдеш пръв че пак си втори ти
Дълъг път... ама някак ти тежат
дълъг път... спомените ти тежат
refrain
Дълъг път, дълъг път...
Аз вървя по този път
напред, напред, напред, напред...
