Светът не вярва в стари богове!
Светът не чака нова Богородица!
Светът си знае както две и две
какво е безизходица.
Въртиш се нощем в тясното легло
в безсъние хроническо
и нявгашното пещерно тегло
изглежда ти епическо.
[x2]
И сто годишните войни,
и бутафорните нашествия,
и тези реформаторски войни
без никакви последствия
И онзи доктонерски патос,
залял трибуните и пресата
Светът забрави всичко свято
и всичко сменя в интересите
Светът не иска и да знае
какво ще му се случи скоро.
Начало ли е, или краят -
светът е схванат от умора!
[x2]
А ти на себе си се помоли!
И вярата ти нека е всесилна!
Моли се, докато те заболи!
Защото всяка болка е
