Там някъде накрай Бургас
пак търся свойто детство аз,
то - гладно кученце скимти,
де си ти, кой си ти?!

Но аз не съм един и същ
ти вече си улегнал мъж
и две деца крещят край мен,
в твоя ден - уморен.

Те пак играят федербал,
те нямат топка от парцал
и стар велосипеден звън
пак звъни в моя сън.

Там някъде накрай Бургас
пак търся свойто детство аз,
то - гладно кученце скимти,
де си ти, кой си ти?!

И там в дългото море
тръгва пак моя дървен сал,
гларуса пред нас - хеликоптер бял,
праща ни сигнал за близък грях
белия делфин.

И повежда по света на морето
весел свят, роден свят,
детски свят, бзкраен свят.

Там някъде накрай Бургас
пак търся свойто детство аз,
то - гладно кученце скимти,
де си ти, кой си ти?!

Но аз не съм един и същ
ти вече си улегнал мъж
и две деца крещят край нас,
всеки ден, всеки час.

От вятъра прошушна трепетлика,
събуди кос под звездното небе,
а той пък с песента си ме повика
натам където люлката ми бе.

И ето го далечното ми лято
със нежност пълно, с радост и любов
и ето я десницата, която
посяга пак за майчин благослов.

Припев:
Завръщане при ласката,
при извора, при корена
към тях да бъде винаги
вратата незатворена
макар и само в спомена
завръщане при ласката
макар и само в спомена,
при извора при корена. (x2)

Върви назад върви една пътека
и нека тя ми бъде пак другар
завръщане е нужно на човека,
завръщане понякога макар.

Да може своя ден да разтревожи,
дори и малко да се натъжи
от корена си сила взел да може,
изправен пак напред да продължи.

Припев:

Тежко хоро, тежко от разлъка,
Хоро, на мъченици и светци,
Тежи от спомени, тежи от мъка
Това хоро на вечни бежанци

Играе се от мъртви и от живи
През тъжни нощи и през черни дни,
Оплакват го вдовици – самодиви,
Опяват го хайдушки планини.

Хоро, хоро – тъжно, и човешко,
Една тъга по бащин дом.
Народа ни го нарича тежко,
Защото се играе мълчешком...

А все не свършва тази орисия -
Отдавна бежанци сме всички тук,
Избягали от свойта самотия
Едни на север, другите на юг.

Хоро, хоро – тъжно, и човешко,
На мъченици и светци
Народа ни го нарича тежко,
Защото е хоро на бежанци!

Пак те целувам, гали ме твоят смях
и те жадувам с много любов и страх.
Тебе откривам в тайните на деня
с мене те скривам в ласките на съня.
Пак ме целуваш, дай ми очите си
тебе сънувам, ти си мечтата ми.
Мен да откриваш лесно и без следа
близка - далечна, твоя единствена.

Припев:
О-о-о, искам теб,
когато се страхувам, искам теб.
О-о-о, искам теб,
когато времето спре, когато няма къде,
когато всичко е не,
без теб не съм, на-на-на (х4)

Не искам, не трябва,
не мога, не зная,
не чувам, не виждам аз.
Не искам, не страдам,
не мисля, не дишам сама.
Това се променя, когато си с мен,
когато си с мен, си така променен.
Не искам без теб, не мога без теб (х2)
Защото:
Без теб не съм, на-на-на (х4)

Припев:

Без теб, (пак те целувам) на-на-на.
Без теб, (тебе сънувам) на-на-на.
Без теб, (тебе откривам) на-на-на.
Без теб, (твоя единствена) на-на-на.
Искам теб.

Без теб не съм, на-на-на (х2)

Искам теб.

Ще ме видиш, но не сега,
почакай пак да стана цяла.
Да изтече любовта от вените,
да те няма теб в мене.

Припев:
Не идвай да пием, накрая напиваш ме,
от всички се крием, накрая изгубвам те.
Не идвай отново, оставам с нищото,
не искам да пробвам, боли ме от същото.

Щом си тръгнеш разпадам се,
по мене нищо здраво няма.
И като лодка в морето нося се,
без да зная накъде след тебе.

Припев: (x3)

На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето -
Поморие се казваше градчето,

което със дискретност всеотдайна
опазваше опасната ни тайна.
Там някъде, край рестораната скучен
паркирах мотопеда незаключен.

Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.

И тръгвахме по улички домашни,
под слънчев смях и под смокини прашни,
вървяхме млади, влюбени, транзитни
край дворчета съвсем любопитни.

Под нас любовна тръпнеше скалата -
целувка на морето и земята.
И чувах на сърцето си синкопа -
аз Пейо бях, а аз пък Калиопа.

Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.

Дали не сбърках, или ти не сбърка -
но все по теб умът ми още хвърка.
Ти спиш сега, привършила прането,
на двайсет километра от градчето.

С нокът спомен паметта ми драсва,
отдавна мотопедът ми ръждясва
и трябва да запалим с теб колата,
за да отидем двама при скалата.

Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.
Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.

Облаци пътуват в дълъг керван
тихо е ти под небето си сам.
Тръгва си богат претихнал денят
чувстваш, че обичаш целия свят.
Облаци в едно безкрайно небе
пътят им къде ли свършва, къде?
Слънце ли вещаят те или мраз
буря ли в незнаен час, ето...

Припев:

Виж цяло ято там дъжд от злато
тръгва окъпано в лъчи на Юг.
С тях е нашето лято свидно и свято
нека го върнат с обич тук.

Облаци, дали да тръгна след вас
облаци, на друг потребна съм аз
мислите прогонват вашият бяг
сварваме нощта на стария праг.
Облаци, въздушни бели мечти!
Облаци, керван от минали дни
Облаци, в една надежда на път
птиците при нас да спрат, Ето...

Припев:

До днес ти и аз вървяхме през дните
и все глас до глас, ръка за ръка.
Така е нали, но често се питам
и утре дали ще бъде така.

Припев:
Дали когато срещна нова радост или болка
ще мога ли със теб веднага да ги споделя.
Дали ще зная пак обичаш ли ме ти, и колко
дали ще има смях след всяка наша гръмова.

Втори коплет
Вървях с тебе аз във смях и неволя
и все глас до глас, ръка за ръка.
И само едно горещо те моля
и утре дано да бъде така.

Припев:
Дали със теб ще бъдем винаги така щастливи
след нова радост казват иде време на тъга.
И нашите пътеки все така ли ще се сливат
тъй както гласовете сливаме в едно сега.

Край шосето отляво, на един кръстопът
и през зима и лято, два букета лежат.
Два самотни букета край един кръстопът,
Ни очакват отново, ако тръгнем на път...
Те ни чакат отново и при дъжд и при сняг,
Ние помним шосето и се връщаме пак...
Двете сини деветки от отбора любим,
вдъхновяват и днес всеки български тим...
Аспарухов и Котков, две прекрасни сърца,
Аспарухов и Котков, незалязли слънца...
И макар изгорели в пепелта мъченици
Ще ги помним навеки като устремни птици...

Куплет - 1
Сънуват гарите провинциални,
ту празнично-щастливи, ту печални.
Там всеки се прощава с родна къща,
и все по-рядко после се завръща.
А всеки земен път от там започва,
с напев на стара грамофонна плоча.
Един часовник вечно закъснява,
отсъствието твое удвоява.

Припев:
Остави ти, перона с твойто детство,
но днеска отминава го експреса.
Понякога със свирката си влака,
напомня пак, че майка ти те чака.

Куплет - 2
И нещо във душата ти се скъсва,
и гара провинциална в теб възкръсва.
На свойто детство песента дочуваш,
и може би чрез нея съществуваш.

Припев:
Остави ти...

Куплет - 1
Виждаш, че достатъчни са четири стени,
има ли любов, тя ще приюти
в топлият си одър теб и мен с една мечта
нека бъдем пак деца.
Нежно прегърни ме, няма да заспим,
само затвори очи.
Южните морета с теб ще прекосим,
нека вятъра горчи.

Припев:
Без да сме поети в погледа ни грей,
даже в мрачен ден - романтика!
Ти за мен си романтика.
Иска се да можеш с обич да съзреш
в малките неща - Романтика!
Всеки миг е романтика.

Куплет - 2
В твоите очи аз огъня съзрях,
знак от нас не чака той.
В стаята се раждат приказки ...?
Търсим устрем и покой.

Припев:
Без да сме поети...

Припев:
Не заслужава любовта,
сега с лъжа да я обидим
нали по-малко ще боли,
ако със истина си идем.

Куплет - 1
Крайния ти ме целуваш,
с устни по-хладни от лед.
Нещо от нас ще отплува,
викам в нощта на къде?
Ти ме прегръщаш безгласна,
с чужди ръце и очи.
в облак звездите ти гаснат,
замълчи, замълчи!

Крайния ти ме докосваш,
а си далече от мен.
Плаче в нощта тъмнокоса,
дъжд от любов наранен.
Казваш по навик обичам,
и от лъжата горчи.
Думи сега не изричай,
замълчи, замълчи!

Припев:

Куплет - 2
Крайния тръгва си с тебе,
нашият спомен дори.
Споменът тъй непотребен,
щом си отидеш в зори.
Той без любов ще трепери,
в ъгълче, в тих полумрак.
Може би ще го намерим някъде,
някога пак.

Припев:
Не заслужава....

Куплет - 1
Вятър приказки реди, Струма шумоли,
ту над теб горят звезди, ту пълзят мъгли.
Който тук не е живял, той не е живял,
ти си люлка на борци, край си разцъфтял.

Припев:
Пирине мой, соколе мой,
теб възпяват, теб прославят твоите деца.
Пирине мой, соколе мой,
в бури пееш, ти живееш в нашите сърца.

Куплет - 2
Вятър приказки реди, Струма шумоли,
ту над теб горят звезди, ту пълзят мъгли.
Ти надви и победи мъки и беди,
Гоце смел и с теб вървях,
Даме, знаме вях.

Припев:
Пирине мой, соколе......

Ранните изгреви, късните залези
идат над света.
Как ли от времето с дъх да запазиме
вечна любовта.
Нека запазиме чувството влюбено
и да изгорим.
Ние без огъня с теб сме загубени,
както си летим.

И както със теб да се лъжем,
виновни, когато виним,
длъжни ний пак ще останем
на огъня, в който горим.

Ще има въздишки измамни
и връщане с поглед назад.
Но важно е с теб да сме двама,
макар и за миг в този свят.

Разказва се в старинният ни епос
и знае всеки камък всеки зид,
че Сердика била е славна крепост
със Витоша до нея като щит.
Трамваят тръгва от централна гара
лети със звън към лъвовия мост
посрещаме пак столицата стара
която пазят лъвове на пост.

Припев:
Ти София, тъй древна и тъй млада
мой град зелен подобно пролетен венец.
Ти перла си, белее на площада
блести облян в лъчи народния дворец.
Ти София, растеш, но не старееш
с квартали нови, светли Младост, Свобода.
Под Витоша във празник звънко пеят
вълшебните камбани "Знаме на мира".

Замайват ме лепите, аромата
момичета със стъпки на сърна
отнасят ме софийските трамваи
към паркове с зелена тишина.
Разхождам се с една любов щастлива
под гълъбово-синьото небе,
обичам мойта столица красива
допряла слънцето със рамене.

Припев:

Припев:
Ти дойде съвсем навреме,
не, не съжалявам за нищо.
Даже моя дъх да вземеш,
не, не съжалявам за нищо.
Ти дойде съвсем на време,
не, не съжалявам за нищо.
Ти си с мен, а аз във тебе,
затова не съжалявам.

Куплет - 1
Не съжалявам, че те срещнах,
сам на път, уморен.
И подарих ти малко нежност,
затова помня този ден.
Така отдавна всичко беше,
ти дойде, ти дойде.
Не съжалявам, че те срещнах,
без любов, без любов.

Припев:

Куплет - 2
Не съжалявам, че те срещнах,
в оня ден, в оня час.
Дори с очи да кажеш нещо,
знам какво мислиш ти без глас.

Припев:
Ти дойде съвсем...

Куплет - 1
Люлякът под твоето прозорче,
люляково нежно нацъфтя.
И сега на ъгъла сме трима,
люлякът и аз, и вечерта.
Искам нещо тайно да му кажа,
а пък той по своя телефон
след това във здрача да го каже,
тайно и на ниския балкон.

Припев:
Може би, може би прозорчето ще чуе
и като във сбъдната мечта,
може би, може би ще слезете при мене,
люлякът и ти, и вечерта.

Куплет - 2
Там ще бъде мрак, и в мрака тихо
ще прошепне стария квартал,
най-добрият люляк на земята
е на този ъгъл нацъфтял.

Припев:
Може би, може би....

Куплет - 1
Преди години моят дядо,
е бил момче съвсем, по-младо.
И вечер в тъмното на кея,
броили планове със нея.
Как ще направи лодка малка,
със име то се знай - Русалка.
И с лодка ще я отведе,
било е все едно къде.

Припев:
Пълен е двора на дядо, пълен със звуци
пеят и викат не мирните палави внуци,
баба замислена кротко, кротко се смее,
бяхте ли внучета мой, бяхте ли на кея?

Куплет - 2
Какво е станало не зная,
те май не тръгнали накрая.
Брегът ги викал тих и властен,
а дядо ми довел невяста.
И малката къщурка бяла
от хубостта й засияла,
от радост тъмната лоза
отронила една сълза.

Припев:
Пълен е двора...

Куплет - 1
Далече е кеят и синият шал,
от кораба пее деветия вал.
Далечни простори и чуждо небе,
морето обича силни мъже.

Припев:
Моряци, моряци, моряци
моряци, мъже на дълга.
Моряци, моряци, моряци,
очаква ви с обич брега

Куплет - 2
Далече във мрака през чужда вълна,
моряците чакат любима жена.
И вижда моряка във бурната нощ,
да свети и вика прозорче едно.

Припев:

Куплет - 3
Морякът, морякът затуй е моряк,
защото си има любима и бряг.
Морякът, морякът за туй е моряк
защото намира родния бряг.

Припев:
Моряци моряци.....

Куплет - 1
Магдалена, Магдалена
още чакам да се върнеш,
в мен остана само болка
по очите ти жарава,
Магдалена, Магдалена.

Магдалена, Магдалена
тежко ми е без тебе,
ти сърцето ми отнесе
като чаша тъмно вино
Магдалена, Магдалена.

Припев:
Магдалена, мъко моя,
моя обич изживяна.
Чуваш ли ме как аз плача
Магдалена, Магдалена.

Куплет - 2
Магдалена, Магдалена
твойта сянка е до мене,
и очите твои виждам
като птици все да бягат
Магдалена, Магдалена.

Припев:
Магдалена, мъко....