Тони тонн:
Вот опять, снова ночь, и будто слетели с катушек мы.
Я звонил, ты отбивалась, вот так вот часто шалим.
Забил опять плотный, ты не любишь когда подкис.
Сама не куришь, знаю, но иногда, поджигаешь slims.
Смотря в окно, наверно ждешь кого, не в курсе.
А я сегодня дома, а завтра вновь сольюсь.
Ты не в сети, наверно нету интернета.
Вот минус написал, и снова о тебе текста.
Устал, но, пишу, а на заставке море.
Возил другую, с тобою не срослось, тогда в июле.
Помню как нас встречал рассвет, а мы по слову.
Просто говорили где то на районе, было прикольно.
Щас вижу тебя частенько, друзья напоминают.
Трудно смотреть, как лох какой-то обнимает мою лялю.

Припев:2х
Любить безумно тупо и сложно.
Если мне нельзя, то почему всем можно?
Дай свою руку, пойдём со мной по вене.
Я обещаю, что не повторю те песни.

Sun drops:
Один гудок, больше не будем ждать.
Опять злимся целый день, что не берём трубку.
Ох эта гордость, ох эта гордость твою мать.
Но я мечтаю чтобы обнимали твои руки.
Толи, мы боимся ошибаться, а?
Ломит, ну объясните хоть вкратце нам?
Какой резон доводить до слёз себя.
А хули ведь с утра вдвоём проснёмся, я.
Никак не пойму зачем эта любовь?
Она ведь как нарк*тик, приносит только боль.
Моё сердце холодильник - нет тепла там.
Если для тебя один я, то только в планах.

Majestic фиаско:
А если мы за пару дней свалим из города.
Глазки закатим и на фоне скорая.
Девять этажей ввысь, не стоит ловить.
Дай мне свою руку, маленькая, нам нужно уйти.
Ай, падать с высоты вдвоём!
Безопасна ли будет посадка?
Исход летален, мы летали несколько секунд.
Всё на яву или проснёмся внезапно?
Любить - безумно, тупо и сложно.
Если мне нельзя, то почему всем можно.
Знаешь, так присядем крепко на нарк*тик.
И мы полетаем над домами, что напротив.

Припев:2х
Любить безумно тупо и сложно.
Если мне нельзя , то почему всем можно?
Дай свою руку, пойдём со мной по вене.
Я обещаю, что не повторю те песни.

Вова фиаско:
Я черных с*к добавлял в черный список.
Писал тебе надеясь, что еще не списан.
Бежал к тебе, но будто босиком по спицам.
Всё просто легко, как твой парламент единица тут.

Лаве на лапу, безопасный с*кс на койке.
Такой там лапает тебя где-то на съемных комнатах.
У подоконника, но только знать это на кой мне?
Любовь не мертва, всё это время находилась в коме.

Не знаю кто мы, кто тебя выдумал.
Скоро из состояния данного выйду мам.
Солидна, но такая дешевая мисс.
Так обидно, ведь моя ляля пополнила список.

Продж:
Раньше завязаны глазки были и только по сердечка стуку.
Мог определить, что еще рядом ты.
Так знаешь утомили короткие в звонках.
Откисаешь сутками, мурчишь на отходняках.
Помню, как рвутся нервы, в один миг.
В умате с матами, повторяется снова и снова.
Давай в сто тридцатый раз ты обмани.
Я еще раз обниму, для меня это давно не новость.
Так круто дома одному, вроде повод, чтоб узнать как жизнь.
Знаю у тебя там этажи.
Всё прекрасно, увидев тебя, в груди странно так режет.
Поэтому пересекаться стали реже.

Припев:2х
Любить безумно тупо и сложно.
Если мне нельзя , то почему всем можно?
Дай свою руку, пойдём со мной по вене.
Я обещаю, что не повторю те песни.

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Везет меня по городу белая девятка,
Солнце мягко так греет,
На душе просто сладко.
Куда ни глянь грациозные киски,
В браслетах, цепочках,
Юбках чуть ниже плинта.
Охота подъехать,
Взять бы одну хоть на вечер,
Показать ей квартиру,
Ну мартини, там свечи.
Только вот лишь какую
Взять быстро на понт,
Ведь их здесь наверное,
Ой, миллион.

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Ну, а эта красотка словно из фотосэта
Комсомолка, спортсменка,
Блондинка, кокетка,
Классная форма, супер размеры,
Скажу ей - Бонджорно! Вы просто Венера
Смотря на тебя хочу заняться бодиартом,
Хочешь стану вмиг твоим бодидардом,
Пойдем, свою мебель тебе покажу я,
Столько красавиц, но тебя лишь хочу я.

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Плавно достав чупа-чупс изо рта,
Ответила мне эта супер чикса
- Мне нужен такой,
В навороченной тачке,
Роллс-ройсе или Хамере,
И долларов пачка.-
- Ой детка, ну что же, пойду я наверно,
Тебя недопонял, даже примерно.
Времени мало, заболтался я тут.
Все я поехал, меня уже ждут –

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Проигрыш

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини-мини юбок
Мили-Миллион мини юбок
Миллион мини юбок

Кой с кво може и без кво не може.
Без любов може ли, кажи ми, Боже?

Днес има всичко в магазина,
от любовта дели ме стъклена витрина.
Нема да те мисля, само като пия,
кажи какъв да съм, да не съм от всички тия.
Не знам кой за кой живее и за кой умира,
но спира ме това, че в тебе нищо не пулсира.
Когато я търся, нея я нема, да го еба,
повече любов не искам да ми требва.
И квото се повтаря, се потретва,
ще те излъжа, ако кажа, че съм екстра.
Живота е пълен с обрати, нали?
А масата с ракии и салати
Искаш да разбирам, нема к'во да те разбирам,
мене някой разбира ли ме като сам заспивам?

Припев:
Кой с кво може и без кво не може.
Без любов може ли, кажи ми, Боже? х2
Кажи ми, Боже! х3
Без любов може ли, кажи ми, Боже?

Верно ли е, че от небето некой гледа ни?
Гледа ни.. не, и ако питате съседа ни!
Моля ви, съселяни и съграждани,
не за да ни погребе, майка ражда ни.
Верно ли е, че ако съм дал всичко,
а не съм искал нищо, съм се преебал?
И да медал тиквен чакам на опашка,
на която съм си сам като с ш.баната чашка.
Но днеска ми е по-добре от вчера,
защото спрях с другите да си го меря.
Не ми е тръпка, още на пуста закуска,
да мисля за някоя там къде не пуска,
а писка.. и много, много иска,
аплодисменти за поредната артистка.
Играе ми се много, ама ще ти кажа чао тоя път,
щото писна ми, за Бога!

Припев: х2
Кой с кво може и без кво не може.
Без любов може ли, кажи ми, Боже? х2
Кажи ми, Боже! х3
Без любов може ли, кажи ми, Боже?

Дай хоть какой-нибудь намек,
Постой, не спеши же ты.
Прости, но если не в домек,
Не стой нет выдержки.
Моя слеза, твоя игра.
Любовь прозрачная,
Не хочешь брошу уйду навсегда,
Куда, нет разницы.

Припев:
Ведь не со мной стоишь, не стой. Не со мной.
Ведь не со мной стоишь, не стой

2куплет
Она приходит не стучиться не кричит не молчит
Пришла, нашла, ушла, ушла.
Ей все равно, кто будет мучаться любить, не любить.
Глаза сожгла до тла, до тла.
Куда идти кому и, что сказать?
О чем, зачем, не знаю я.
Надеюсь будет все потом в моих желаниях...
Симптом я знаю....

Припев:
Ведь не со мной стоишь, не стой. Не со мной.
Ведь не со мной стоишь, не стой. Не мной
Ведь не со мной стоишь. Не стой.

Все хватит больше не могу так жить любить нет сил.
Слова плохие говорить, писать, читать и видеть.
Куда идти кому и, что сказать? О чем, зачем, не знаю я..
Не хочешь брошу уйду навсегда, куда нет разницы.

Припев:
Ведь не со мной стоишь, не стой. Не со мной.
Ведь не со мной стоишь, не стой. Не мной
Ведь не со мной стоишь. Не стой. Не со мной.
Ведь не со мной стоишь, не стой. Не со мной
Не со мной... Не со мной..

Преслава:
Отнеха те от мене и някъде море се раздели,
Да не мога да те гледам, за какво са ми очи?

Фики:
Отнеха те от мене, сякаш късаха месо,
После мътните ме взели, да живея - за какво?

Преслава:
Може да не е сега, ще те имам някога,
Ако днес съм жива, аз съм жива за това.

Фики:
Те не знаят, кажа ли само дума - моя си,
Вътре в мене ти си, който ще да провери.

Припев:
Връщам се, взимам те и който ще да е с тебе,
Любов ли е, хвърлям се на сляпо без да погледна,
Връщам се, чакай ме напук на цялото време,
И нито теб, нито мен не давам повече да докосвате.
Тук съм, гледай ме в очите,
С кой съм, с тебе или с никой друг
съм, няма да отида.
Хей, тук съм, гледай ме в очите,
С кой съм, с тебе или с никой друг
съм, няма да отида.

Преслава:
Научих се да лъжа и другите не питаха за теб,
Ако седна и разкажа, ще са мъртви всичките.

Фики:
Научих се да крия, че за теб не ме боли,
Любовта как да убия, щом не я убиваш ти?

Преслава:
Може да не е сега, ще те имам някога,
Ако днес съм жива, аз съм жива за това.

Фики:
Те не знаят, кажа ли само дума - моя си,
Вътре в мене ти си, който ще да провери.

Припев:

Връщам се, взимам те!

Любовь, любовь, любовь

Вновь тебя в городе большом и даже маленьком
Ждёт тебя в парадных и на завалинках
В купе поездов, театрах, больницах
Любовь тебя ждёт и она тебе снится

Прямо посреди улицы двое целуются в дёсна
Просто, подкараулила любовь на перекрёстке
Все объезжают, не сигналят, понимают
Что такая любовь раз в жизни бывает

С утра жара и девушка полуодетая
В столице новыми лицами и солнцем согретая
Плеер в ушах и с ним в унисон ...

Поворот, взгляд и любовь уже тут
Да, придётся сегодня пропустить институт

И не такое случается
Собачка с собачкой случаются
Всё так хорошо у них получается
Хотя, если честно, всё по чистой случайности

Одна с поводка отвязалась и заблудилась
А вторая бежала и в неё резко влюбилась
Любовь как языком слизало и станет одиноко
Она и не знала, что любовь может быть так жестока

А я и не знал
Что любовь может быть жестокой
А сердце таким одиноким
Я не знал
Я не знал
Но все равно
Я тебе желаю счастья
Нам незачем больше встречаться
Я все сказал
Я все сказал

А ещё не всё сказал
Пусть помолчит весь зал
Спасибо.

Любовь бывает ещё как жестока
Поэтому я здесь сижу так одиноко
А то, что рядом со мною Фил
Ребята, ну, мало ли, кто рядом со мною был
И если наш слушатель не дибил
Он вспомнит, что и с Филом много кто был

Но вернёмся к любви
И она уже в крови
И этот вирус сделает из плюса минус
И вредности, и криках топит нежность
Что летела без дела на крыльях птиц

Двое поймали, любили, страдали, мечтали
Желали, пылали, стонали
Но всё потеряли
Ээээ, фу, это грустный случай
Лучше слушай дальше нашу песню лучшую

Есть в жизни вещи гораздо круче
Даже круче самой крутой кручи
Вокруг разные люди
Гуляют парочки, одинокие учителя, дембеля
Черные, белые, низкие, высокие
Но все они делятся на мужчин и женщин
И все хотят любви сегодня и в этот вечер

Завтра обязательно и на всю жизнь, желательно
Не знаю как у вас, а у меня лично план такой
В 85 погулять с 80-летней любимой по любимой Тверской
Вспомнить знакомство, помолвку, отцовство
Отдых на море, покупку кровати
И в старомодном большом Мазерати
Двое влюблённых при этом закате
Не собираются умирать
Давай, Фил

И я узнал
Что любовь вовсе не жестока
А сердце не одиноко
Я узнал
Я узнал
И вот теперь
Я нам с тобой желаю счастья
Нам надо почаще встречаться
Так я сказал
Так я сказал

Вот уж кто в любви знаток
Послушй МС Фила, браток
МС Фил ака Киркорий
Двухметровый чел, лучше не спорить

Два-раз, это МС Фил
Слушай мой рассказ
Кем ты ни был натурал или как там вас
Любовь - это такое чувство
Которое из рисунков делает искусство
Музыку из звуков природы
Из воды вино, из вина обратно воду

Любовь - это чудо
Лично я любил и любить по-любому буду
Ну, а кто моя красавица
Вас не касается

[Бате Сашо]
Когато детската мечта
преди да почне спира.
Вече три лета, България протестира.
Един и същи филм,
една и съща гънка.
Родината кърви щом народа е навънка.
В криза живеем цял живот като индекси,
но знамето ще веем,
без пози, без коплекси.
Поет е път към бъдещето без агресия.
Поет да бъдеш, не е просто вид професия!

[Сплендата]
Господ ми е свидетел,
на косъм сме да се ядосаме.
Че извинявай, копеле, но СОЦ-а ми е в повече.
Чай ся...
Годината е 2 и 13-та...
А световния нрав учи на една тиха омраза.
От ивицата Газа до истината за Бенгази.
Бях в капан на война, смърт, глад и зарази.
От демонстративни цинизми с демонични мотиви,
до природни катаклизми и измислени кризи.
И всичко се случва както е казала Ванга.
За най-големия враг обявиха билката ганджа.
От протести и преврати до нагласени атентати.
Плюс масово оглупяване, сума ти препарати.
Тук определям страха като глобална диагноза
и знай, че липсват границите в двора на позора
щото има и хора, знае се и там е спора
и от там не бие на кухо кутията на Пандора!

[Бате Сашо]
Когато детската мечта
преди да почне спира.
Вече три лета, България протестира.
Един и същи филм,
една и съща гънка.
Родината кърви щом народа е навънка.
В криза живеем цял живот като индекси,
но знамето ще веем,
без пози, без коплекси.
Поет е път към бъдещето без агресия.
Поет да бъдеш, не е просто вид професия!

Политиците са хванатаи
в клещите на собствената си алчност.
Покварени от ненавист към народа си.
Не се крийте в дупките си
независимо дали сте работяги или интелектуалци.
Време е за смелост, за чест, доблест и достойство!

[Форио]
Не изпитвам ник'ва нужда
за нечий оваций,
просто левитирам от позитивните вибрации.
Светлина се отразява от голото ми теме.
Спокоен щото знам, вселената е с мене.
Колко да го мислиш, не остана време.
Действай адекватно, недей да бъдеш бреме.
Вдигни главата, няма от к'во да те е страх.
Знай, ти си енергия в тяло от звезден прах.
Мисловно отиди къдет нещастие нема!
Граница не е небето, а безкрайната вселена!
Бъди велик герой в твоя собствен епос.
На доброто постоянно осъществявай пренос.
Научи се да плуваш в живейския поток
и можеш да си сигурен, всяка секунда е урок!
Съзнанието е цвете, лотос неразцъфнал.
Остави бразда след теб преди да си издъхнал!

[Бате Сашо]
Когато детската мечта
преди да почне спира.
Вече три лета, България протестира.
Един и същи филм,
една и съща гънка.
Родината кърви щом народа е навънка.
В криза живеем цял живот като индекси,
но знамето ще веем,
без пози, без коплекси.
Поет е път към бъдещето без агресия.
Поет да бъдеш, не е просто вид професия!

[Сплендата]
Обърни главата си!
Виж, а не гледай.
Помисли за децата си.
Като мишка не бегай!
Да разбием тая система на пух и прах
за да можем да си поемем широко въздух, брат!
Не гасете огъня си, че там некой е рекъл
Не склонявайте погледа си,
нека е към небето!
Мислете мащабно и не показвайте страх
да бъдете себе си за сметка на чуждия грях!
И да се вдигнем всички, които настръхната сега
на мойта мъничка, светла и съкровенна мечта!
Ше помните ли историята за Кубратовите клечки,
а най-великата партида е спечелена с пешки.
Ако усещаш в гърдите си или вън еуфорията,
да ние сме в центъра.
Нека пренапишем историята.
Да застанем гордо и смело пред съдбата си
както е писано да оставим свойте отпечатаци!

[Бате Сашо]
Когато детската мечта
преди да почне спира.
Вече три лета, България протестира.
Един и същи филм,
една и съща гънка.
Родината кърви щом народа е навънка.
В криза живеем цял живот като индекси,
но знамето ще веем,
без пози, без коплекси.
Поет е път към бъдещето без агресия.
Поет да бъдеш, не е просто вид професия!

Ох Лена Лена, ох ле ле Галена...

Не казваш на колко си и името криеш си!
Но никакъв не е проблема ще ти викам аз Галена!
Досажда ли ти момчето? Виновна си за което!
Безкрайно са интересни в тебе формите телесни!

Припев:
Ох, Лена Лена..
Ох, Леле Галена на всички мъже в главата!
Ти си ни проблема!
Ох, Лена Лена..
Ох ,Леле Галена на живо кога ще бъдеш зона забранена!

Не казваш на колко си и името криеш си!
Но никакъв не е проблема ще ти викам аз Галена!
Досажда ли ти момчето?
Ако прекали го плесни..
Но формите ти телесни са безкрайно интересни!

Припев:
Ох, Лена Лена..
Ох, Леле Галена на всички мъже в главата!
Ти си ни проблема!
Ох, Лена Лена..
Ох, Леле Галена на живо кога ще бъдеш зона забранена! (х2)

От блока си излизам, правя 5 крачки
и съм дигната преди да съм изплюл 2 храчки.
Момичетата с нас не са тъпачки,
като некои остарели отварачки.
Връщам на жените пеперудите в гърдите,
мечтите за това, че има още от добрите.
Насадиха ни комини престъпни
сега те мрът, а ние ходиме по техните стъпки
и правим същите грешки,
трааше да бъдеме царе, а сме пешки,
ходиме тежки с новите си дрешки
и пускаме от време на време тъпи смешки,
когато плачеме го правиме сами
и тези дни телефона не звъни.
Дано сърцето ти порасне, като задника голям
и както Фили казва небето е таван.


Припев:

Знай, че няма начин лесен,
следвай си мечтите,
за да стигнеш свода небесен,
погледни звездите. (х2)


С предател в квартала близо израснах,
с много хора движих, само с някои си пасвах,
растяхме и мечтаехме да бъдем големи,
мислех, че в живота няма никакви проблеми,
но бях малък имах много време за корекция,
хубав спомен ражда в мене тая ретроспекция,
но сега е време да се действа действа,
вече на години сме, дори сме за семейства.
Всеки трябва да намери своето призвание,
живота е дар, а не наказание,
недей да мразиш Господ, някога го казах,
живейте с любов, а не с омраза.
Гледайки към звездите намирам в тях опора,
радвам се да виждам усмихнати хора.
От живота решен съм всичко да изстискам,
само гледай ти нагоре, стигам там където искам.


Припев:

Знай, че няма начин лесен,
следвай си мечтите,
за да стигнеш свода небесен,
погледни звездите. (х2)


Когато бяхме малки често спираха тока,
с френдовете мотахме се просто без посока,
в детски дискотеки си трошехме каската,
помниш ли ония път брат, още мразя водката,
а днес дори и слънцето го виждам по различно,
живей казах ти изрично,
благозвучно нареждам на светофара,
за някой на който му е скучно с пари една камара.
Живот без гаранция и няма граница,
когато портмонето ми е баница в класа
100 000 или ??? с нагоре вдигнати ръце
или сам зад микрофон.
??? спал съм, бачкал съм на строеж,
като дете мечтал съм ??? докато чуеш,
живота е като палачинка брат,
днес си отдолу, утре ако я обърнеш може да си отгоре ОКЕЕУ ...

/х2/
К'во те бърка къде ще съм
К'во те бърка глупак ли съм
К'во те бърка пиян ли съм
Да, пиян съм и съм щастлив

С мене имаше всичко, което искаше
Гледах винаги, винаги да ти е добре
Не оценяваш какво съм ти дал
И от любов колко съм търпял
Сега върви, бе, върви ме смени
С някой кавал

/х2/
К'во те бърка къде ще съм
К'во те бърка глупак ли съм
К'во те бърка пиян ли съм
Да, пиян съм и съм щастлив

Намери някой друг да те носи на ръце
Намери си от мен по-добър, но съмнявам се
Не оценяваш какво съм ти дал
И от любов колко съм търпял
Сега върви, бе, върви ме смени
С някой кавал

/х2/
К'во те бърка къде ще съм
К'во те бърка глупак ли съм
К'во те бърка пиян ли съм
Да, пиян съм и съм щастлив

К'во ме бърка със какви си
Щом любовта ми не оженил си
Истинската любов е при мен
Ако искаш, ела със мен

/х2/
К'во те бърка къде ще съм
К'во те бърка глупак ли съм
К'во те бърка пиян ли съм
Да, пиян съм и съм щастлив

Пластмаса... тя не гние, всичко може да покрие!
Пластмаса... тя е нещо, щом гори ще е горещо!
Пластмаса... маса-пласт, продукт от нефт и много власт!
Пластмаса... ще ям дори, отделям ли я, ще боли

Сладка болка... пластмасова (4)

Пластмаса... тя е вечна, може даже... да е течна
Пластмаса... имат всички, с нея хранят грозни птички
Пластмаса... даже в НАСА, ползват я като украса
Пластмаса... ще ям дори, отделям ли я, ще боли

Сладка болка... пластмасова (4)

Пластмаса... бирена каса, ще бъде кеф на наш'та маса
Пластмаса... сплав в квартала създала своя флора и фауна
Пластмаса... през две игли, във вените ми блажно ври
Пластмаса... ще ям дори, отделям ли я, ще боли

Сладка болка... пластмасова (4)
Сладка болка... пластмасова, пластмасова (4)

Искам още малко да останеш,
но тръгваш и така е по-добре.
Затваряш вратата, скриваш се в нощта
и си отива любовта.

Зная колко чакаш ти трамвая.
И зная дълго гледаш ти назад.
Изчезваш накрая в този нощен град
и си отиде любовта.

100 таксита бързат в свойте 100 посоки.
100 неона рекламират 100 неща.
А аз съм този, който във нощта,
все още гони теб и любовта.

100 таксита бързат пак към среднощния си бряг.
На витрината до мен се усмихва манекен.
Сякаш маха ми с ръка и ми казва той така:
"Усмихни се като мен! И утре е ден!"

100 таксита бързат пак към среднощния си бряг.
Светят 100 неона пак 100 надежди в този мрак,
рекламират 100 неща. А аз в нощта,
все още гоня теб... и любовта. 

Просто случи се така -
любовта им сякаш беше всичко,
като чуден сън, открил света.
Беше много обичта
или силна младостта,
един живот не стига за това.
“Нещо стана, но какво,
нещо сбъркахме, защо,
нещо сбъркахме, в нас ли е то?!”
Миг от вчерашния ден
бе това, което в тях остана -
радостта отстъпи на тъга…
Може ли любов, веднъж изгубена,
пак да бликне с нова сила,
да бъде открита тя?
“Знаем ли сега какво сме имали -
само тъга си разделихме…”
И минават ден след ден,
дните стават низ от сиви сенки,
сред които споменът е плах.
Те стоят ръка в ръка,
всеки в свойта самота -
една любов минава покрай тях…
“Беше истинска, нали,
нещо сбъркахме, кажи,
или времето ни раздели?!” 

Днес ще се срещнем -
след десет години,
вчера ли бяхме
на двайсет и две.
Разделихме се с надежда
тук, на този сив площад.

Пак ще се срещнем -
след десет години,
за да разкаже
всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.

Днес ще се срещнем -
след десет години,
влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остана
на една далечна гара,
пак на двадесет и две.

Някой ден ще срещна случайно,
ей, така, както си вървя
онова момиче незнайно,
дето все ми е в мисълта.

Дето дни и нощи безкрайни
съм държал нежно за ръка
и съм шепнал думи потайни
сам със себе си под дъжда.

Припев:
Аз за жест и поглед престорен
репетирах до зори
и успех напълно безспорен,
все очаквах, но уви.

Като дим от вятър подгонен
покрай мен бързо мина тя.
Като зов от ехо подмамен
моят глас колебливо спря.

Като вик от време изпуснат
пак останах напълно сам.
И под погледи присмехулни
аз разбрах че била е там.

Няма как, ще чакам отново
да се появи край мен.
И дано я видя повторно
или друга в този ден.

Някой ден ще срещна случайно,
ей, така, както си вървя
онова момиче незнайно,
дето все ми е в мисълта.

Дето дни и нощи безкрайни
съм държал нежно за ръка
и съм шепнал думи потайни
сам със себе си под дъжда.

Припев:
Аз за жест и поглед престорен
репетирах до зори
и успех напълно безспорен,
все очаквах, но уви.

Няма как, ще чакам отново
да се появи край мен
и дано я видя повторно
или друга в този ден. (х3) 

Протегнах две ръце да те прегърна -
защо не ги прие, защо ме върна?
Когато някой върнат от вратата
животът му обръща се,
животът му обръща се назад.

Протегнах две ръце да те прегърна,
а с тебе - земята и нощта.
Защо не ги прие, защо ме върна,
пристигнала чак от края, от края на света.
Протегнах две ръце да те прегърна,
а с тебе - земята и нощта.
Защо не ги прие, защо ме върна,
пристигнала чак от края, от края на света.

Душата ми започна да се мята,
запомнила едно на този свят -
когато някой върнат от вратата
животът му обръща се,
животът му обръща се назад.

Протегнах две ръце да те прегърна,
а с тебе - земята и нощта.
Защо не ги прие, защо ме върна,
пристигнала чак от края, от края на света.
Протегнах две ръце да те прегърна,
а с тебе - земята и нощта.
Защо не ги прие, защо ме върна,
пристигнала чак от края, от края на света.
Протегнах две ръце да те прегърна,
а с тебе - земята и нощта.
Защо не ги прие, защо ме върна,
пристигнала чак от края, от края на света.
Протегнах две ръце да те прегърна,
а с тебе - земята и нощта.
Защо не ги прие, защо ме върна,
пристигнала чак от края, от края на света... 

Една случайна среща,
Един искрящ прилив на красота,
Дочута дума нежна,
Прекрасен поглед, бързо прикрит,
Далечна музика звучи
И вятър носи я навред,
Магия ли е тя
Или е песен!?
Едно засмяно утро
Изгаря в злато, впръсната светлина,
От свят вълшебен взето
Със светъл спомен, с радостта.
И пак веселие и шум
Огласят всичко покрай мен,
От песента роден
Е този празник!

Последният човек върви към нас,
Върви без пол, библия и знаме.
Последният човек не иска власт,
Той няма име глас и памет.
Върви към нас
Не се усмихва нито ни се сърди
Сърцето му е мъничък компас,
Стрелката му насочена не мърда.
Последният човек не иска власт,
Не чувства жега, студ,
Не чувства страх.
Върви човек, а всъщност – гола кукла.
Той няма памет, име, той няма срам –
Последният човек върви насам,
Последният човек върви и си пиук

Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.

Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи -
пак да се намерим,
пак да се прегърнем завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон
и стъкло - мъртъв свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.

Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.

Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи -
пак да се намерим,
пак да се прегърнем завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон
и стъкло - мъртъв свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.

Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.

Над бездна заставам без крила,
Затварям очи над пропастта.
Стигам до някъде, а после пак – назад,
Няма да мога и днес да полетя.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
За да политна към теб сега в града,
А ме разделя крачка от твоя поглед син
С глухото ехо скрито дълбоко някъде вътре в теб.
Спускам се ниско в бездната на очите ти,
Но се разбивам там, в скалите
И се превръщам в лед.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
Да те прегърна и да стопя леда.