Мисля за тебе, мила моя, няма те до мен.
Душата плаче с черни сълзи, плаче нощ и ден.
Богу се моля с молби горещи да чуе моя зов,
че без тебе аз не мога, върни се ти, любов!

Ех, да знаеш как боли да те сънувам всяка вечер,
как прегръщаш ме ти, но от мене си далече!

ПРИПЕВ: Х2
Колко ми липсваш, мое най-мило,
аз те обичам безкрайно.
Винаги за двама любовта голяма
и живот без теб за мене няма.

Душата моя ти дарявам, с теб я отведи,
в очите ти да се изгуби, пак да се роди!
Богу се моля с молби горещи дса чуе моя зов,
че без тебе аз не мога върни се ти любов!

Повярвай в мене мили мой, ангел пазител съм за тебе.
Силно прегърни ме, две сърца в едно да слеем.

ПРИПЕВ - Х2

ПРИПЕВ - Х2

Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!

Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
Пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!

Малко кученце ти подарих.
Красиво, меко, пухкаво.
Но видях го днес изхвърлено.
Като мене същото..
Само по улиците скита се.
Гладно, болно, мърляво..
Ти го гониш, то обича те.
Като мене - същото!

Припев:
Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!

Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
Пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!

Като един нещастник чакам те!
Да видя теб от някъде..
Без да знам ще ме погледнеш ли.
Или подминеш ти..
Онова момченце бедното, кървящото, раненото..
То не спря да иска само теб.
Удряй ме, обичам те!

Припев:
Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!

Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
Пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!

На човек без тебе не приличам!
Във едно и също се обличам.
Но за кого да съм красив?
Но човек ли съм изобщо питам?
Като куче съм от теб изритан..
И за кого да бъда жив?

Припев:
Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!

Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
Пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!

Гледам ,гледам мънички листенца
на циганката малка сладките пръстенца.

Припев:
Ромале, джавале.

Дишам, вдишвам, сълзите си сбирам,
сълзите си сбирам в капачка от ракия.
Гледам, гледам циганката малка,
сънят ми стряска малката русалка.
Дълъг,дълъг е пътят през гората,
на циганката малка нежни са краката.

Припев:
Ромале, джавале.

Повечето черен от колкото бял,
по уморен, но не по помъдрял
по любопитен от всякога,
питам враг ли ни е времето...

Всяка секунда в живота е дар,
не със часовник и не с календар.
Той се измерва с минутите
споделени с друг.
Жив си ти само в минутите
споделени с друг.

Не вярвам в чудеса,
но вярвам на сърцето си,
и на всеки, който има
свое място там.

Не вярвам в чудеса,
но вярвам на сърцето си
и на всеки, който
го обича.

Вярвам в чудеса...

Много видял, ала малко разбрал,
много препъван, но никога спрял,
и Слава богу все същия,
сигурно в това е смисъла

Хората имате странни игри,
ангели-демони, лоши-добри
и все забравяте важното
да не сте сами.

Не вярвам в чудеса,
но вярвам на сърцето си
и на всеки, които
има свое място там.(х2)

Не вярвам в чудеса,
но вярвам на сърцето си,
и на всеки, който
го обича.(х2)

Вярвам в чудеса..

Чайюрие, шукарие,
вълче мляко, вълче време,
коса черна, душа черна,
тя е, тя е!

Чайюрие, шукарие,
не я пипай, не докосвай,
не я гледай не я срещай,
тя е, тя е!

Припев:
Където мине - чшай шукарие!
Любов пламва, чшай шукарие!
Трева не никне тя е, тя е!

Обувките и са червени,
шапчицата накривена,
всичко и е чайшукарие,
тя е, тя е!

Припев:
Където мине - чшай шукарие!
Любов пламва, чшай шукарие!
Трева не никне тя е, тя е!

От изток до запад,от север до юг
Лошите момчета крачат със мощен звук
Тъмни улици,квартали задимени
От този бийт оставате зашеметени
Игра на зарове пред входа на блока
На сто процента удвоявам залога
Щом чуеш този ритъм отстъпи назад
Във следващия ход ти обявявам шах мат

Алфа отряд черните пантери брат
Шумен,Варна,Русе по номера
Стоката от Шумен тръгва,
през Дунав мост минава
Отстъпи назад дай поле за изява
Когато става,става пълен взрив
Можем да поспорим кой е прав и кой е крив
Кой е див,диви зверове
не спира брато,дивото зове

Всички влизаме,земята се тресе
Не спира във нас дивото да зове
От изток до запад да го духат всички врагове
Контрабанда от Шумен до Русе (2)

Мелодия тежка имаш груба грешка
Аз съм цар ти си пешка,ти си пълна смешка
Струва ти се смешно постъпваш много грешно
Моето проклятие за теб е неизбежно
Звучи ти много странно,но май че е вярно
Нападам те отзад коварно,струва ти се гадно
Много се стресираш,пак се депресираш
Гащите насираш и във дупката се скриваш

Умираш,загиваш ударите не парираш
Болката расте,а ти си мислиш че разбираш
Нощни птици сме,обикаляме братле
Този звук отново май те обзе
Черно небе,а дивото зове
Схемите растат от Шумен до Русе
Ще се разнесе от изток до север
Винаги заедно сме – forever

Всички влизаме,земята се тресе
Не спира във нас дивото да зове
От изток до запад да го духат всички врагове
Контрабанда от Шумен до Русе (2)

Всички влизаме сега земята се тресе
Шумен и Русе тръгваме по злобното трасе
Бийта кърви,сърцето ти започва да тупти
Ако не те боли с омраза напред продължи
Дивото зове молете се на всички богове
Скрийте се и заключете вашите домове
Спокойни сте че минахте без ужасен край
Гответе се чака ви ужас без край

Ще ви дадеме нещо,но ще ви вземем всичко
Души черни показват стандарта нетипично
Във трака доказват и убиват с рими черни
Каквото и да правите на музиката сме верни
Защо сега треперите,май във мен се целите
Пред вас съм,а вие и дума не можете да обелите
Дори и да е вулгарно,но нали е специално
махнете се и го поемете анално

Всички влизаме,земята се тресе
Не спира във нас дивото да зове
От изток до запад да го духат всички врагове
Контрабанда от Шумен до Русе (2)

Някога когато бяхме деца
живеехме безгрижно в страхотна махала.
От сутрин до вечер бяхме все сами,
защото старите работеха от ранни зори.

И беше много гот, и ставаха игри.
Строяха се комплексите а ние правехме бели.
По цял ден с филията в ръка
тичахме след топката и беше гъчкано с деца.

[Припев]:
Хей момчета, къде съдбата ви отвя от тук?
Хей приятели, поне за миг да бяхте всички тук.

Свирихме по пейките и сваляхме гаджета на лунна светлина.
Понякога ни гонеха. Нарушавахме реда.

Играехме на бридж и пеехме песните на Бийтълс, Енималс и Стоунс.
И няма да забравиме тези времена
защото бяхме наистина страхотна махала.

[Припев]:
Хей момчета, къде съдбата ви отвя от тук?
Хей приятели, поне за миг да бяхте всички тук.

После порастнахме и всеки се отвя.
Някои заминаха
а други все така останаха да търсят тука светлина
която често осветяваше отсрещната страна.

Родиха се децата, порастнаха и те.
Трудно ни разбират. И защо ли пък не?
А ние все така се питаме дали
не сме си същите ония будали.

[Припев]: x 3
Хей момчета, къде съдбата ви отвя от тук?
Хей приятели, поне за миг да бяхте всички тук.

Да бяхте всички тук.

1.Учителка любима ти ми стана,
когато станах в пети клас.
Търпелива, нежна и засмяна
предаваше уроците ми в час.

Учителко любима ти ми стана,
когато станах в пети клас.
Търпелива,нежна и засмяна
предаваше уроците ми с час.

Припев:
И нова песен аз написах
и на вас я посветих.
Аз много, много ви обичам
учителко любима Благодаря!

2. Легенди ние с вас четяхме
за митове говорихме си с вас.
Граматика,глаголи и представки
и много синоними и наставки.

Легенди ние с вас четяхме
за митове говорихме си с вас.
Граматика,глаголи и представки
и много синоними и наставки.

Припев:
И нова песен аз написах
и на вас я посветих.
Аз много, много ви обичам
учителко любима Благодаря!

И нова песен аз написах
и на вас я посветих.
Аз много, много ви обичам
учителко любима Благодаря!

1.Бог света на две поделя,
с ясна негова повеля,
на Свети Никола,Бог е отредил.
Океани и морета,ветрове и урагани,
смел и силен повелител Бог ни е дарил.
Океани и морета,ветрове и урагани
смел и силен чудотворец Бог ни е дарил.

2.Ветровете щом бушуват
и морето се вълнува
на Свети Никола Бог е отредил
с чудна сила да ги спира
и моряци да спасява
смел и силен повелител Бог ни е дарил.
С чудна сила да ги спира
и моряци да спасява
Смел и силен чудотворец Бог ни е дарил.


3.От морето и водата
гледа ни свети Никола,
с обич бди над всички хора той.
Щом морето се бунтува
в златен кораб той пътува.
Смел и силен повелител Бог ни е дарил.
Щом морето се бунтува
в златен кораб той пътува.
Смел и силен чудотворец Бог ни е дарил.
Смел и силен чудотворец Бог ни е дарил.

Tя от роза се родила,
в райската градина там,
цялата била от злато,
със вълшебна красота.
Бог целуна я и рече-
Райска птица ти бъди,
тъй вълшебна и красива,
красота ни подари.

Припев:
С огнени цветове и разперени криле,
тя ме позлатява с песен и със мен лети!
С огнени цветове, като слънце, нощ и ден,
тя ми подарява песен и със мен лети!

Тя родила се от роза
и безсмъртна тя била,
като факла тя изгаря,
ражда се от пепелта.
И когато тя прелита,
над полята със цветя,
после двойно те ухаят,
къпят се във светлина.

Припев:
С огнени цветове и разперени криле,
тя ме позлатява с песен и със мен лети!
С огнени цветове, като слънце, нощ и ден,
тя ми подарява песен и със мен лети!

Когато пак земята се разтвори,
със златна колесница Персефона,
отново се завръща на земята,
при нас настъпва пролетта.

Припев:
Земята ни от мрака се пробужда,
целуната от слънцето засмяно,
отново пак омайна и красива
идва ласката на пролетта.

Изчезналия дъх на цветовете
изсъхналите плодови лозя
заспалите от зимен сън дървета
събуждат се за нов живот.

Припев...

Потичат соковете в лозята,
събуждат се пчелите и цветята
и слънцето с целувката си нежна
разнася аромата по земята.

Припев...

1.Колко дълго,тъй гордо и смело
тук велик ти за мен си стоял
Колко века ти тука живял си?
Колко мъка ти тука видял си?
Много древни народи живели,
вплели танци и песни в теб.
Всички днес в сърцето те носим
ти си град на света най-велик.
Всички днес в сърцето те носим
ти си град на света най-велик.

[Припев]
Имаш много имена,
ти най-стар си на света.
Бог частица е дарил.
Тебе първи сътворил.
Пловдив стар и Пловдив млад,
най-красив,най-мил си на света.

Днес скромен и древен и мъдър,
ти пак стоиш в равнината.
Тракийското слънце те гали
и нежно целува реката.

2.Траки стари и римляни знатни
построили светилища тук.
Изградили арени,театри
на прекрасната древна земя.
Твоите древни вековни тепета
с теб на стража стояли са тук.
През години,войни и пожари
и с много истории стари.
През години,войни и пожари
и с много истории стари.

[Припев]

Син на нимфа и тракийски бог,
в Тракия роден е той,
с лира златна и прекрасна,
Орфей омайваше света.
Отивайки при своята любима,
душата отлетя за миг,
отлитайки при свойта Евридика,
завинаги остана в рая тя.

Лирата самотна и вълшебна,
засвири във голямата река,
оплаквайки сама последна,
смъртта на своя господар.

Когато той засвири и запее,
ручеите спират да текат
и цветята спират да ухаят,
омаяни от неговият глас.

Нимфите не могат да омайват,
рибите излизат над водата,
листата спират да шумят,
а птиците замират в гнездата.

Орфей завинаги остана там
в прегръдките на свойта Евридика.
Лирата самотна и вълшебна
засвири във голямата река,

оплаквайки сама последна,
смъртта на своя господар.

1.Баница направи мама,
вита,сладка и голяма
като слънце грее-златна,
баницата е невероятна!
Гледа дядо,гледа баба,
изненадата на мама,
и с усмивка на лицата
всички чакаме тавата.

Припев:
Весели сме всички в къщи,
никой няма да се мръщи,
и с усмивка на лицата,
баница ще си похапнем!

2.Дюнер,пици,хамбургери,
всички те са лицемери,
гости те са от чужбина,
и ни гледат от витрина!
Баницата си е наша
технология прекрасна,
меси се и се замесва,
Прави се по българска рецепта!

Припев:
Весели сме всички в къщи,
никой няма да се мръщи,
и с усмивка на лицата,
баница ще си похапнем!

3.Баница с мерак се прави,
да сме живи,здрави,прави,
хапвайки да си попеем,
до уши да се засмеем!
Сладка може и солена,
жълта,шарена,червена,
може със и без късмети,
баницата като слънце свети!


Припев:
Весели сме всички в къщи,
никой няма да се мръщи,
и с усмивка на лицата,
баница ще си похапнем!

Баница ще си похапнем!

Отгледан от сърна
той управлява 300 години,
родът му бе Дуло,
годината Дилом Твирем.
Авитохол князът Български.

Тя цяла в злато грее
с месец на гърдите.
Със огнено чело
и куп звезди.
Наричат я вълшебна,
със слънце е покрита,
отгледала
прабългарския княз.

Когато вятъра задуха,
и люлката му залюлее,
гората, птиците за него пеят.
Вечерницата щом изгрее
сърна го кърми, месец тлее
и цяла нощ над него тя ще бди.

Тя момъкът отгледа,
и коня му доведе
и после тръгна тя
на дълъг път,
със конницата страшна
на таз земя прекрасна,
превела тя
прабългарският род!

Когато вятъра задуха,
и люлката му залюлее,
гората, птиците за него пеят.
Вечерницата щом изгрее
сърна го кърми, месец тлее
и цяла нощ над него тя ще бди.

България плаче за синовете си,
България плаче за дъщерите си !
Не искам да повярвам на очите си,
но тук черно бели всеки ден минават дните ни.
И повечето в редове са в чужбина,
а други пък за кинти с дявола са във комбина,
мечти на две пречупени от някой друг са купени.
Нима годините напразно са загубени,политици лъжат,
народа е беден,гласуваш със надежда,остава среден.
Дилемата е кофти, но как да избираш да,
бъдеш роб до гроб или да имигрираш?
Говорят за промяна,промяната я няма,
огледай се наоколо все още сме в капана,
на собствената простотия затънали до шия.
Направо не издържам ще ги избия !

Припев:

От вътре ме гори, не мога да заспя,
когато гледам раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ!
Не мога да се примиря с това,а ти кажи,
когато гледаш раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ! (х2)

Посвещавам следващите редове на баща ми,
цял живот притиснат търсеше начин да ни нахрани.
Това са рани те никога не зарастват,
мечти за по-добро бъдеще който една по една угасват.
Татко, ще направя всичко за да се гордееш с мен,
омръзна ми този начин на живот,не искам да съм беден.
Наведен от системата,жертва на демократичен преход,
за жалост тук обещанията са безнадежден преход.
Боли ме като виждам как народната мелачка,
засмуква честни хора и цял живот ги мачка.
Обичам България, но май тя не ме обича,
като доведен син обръща гръб и от мен се отрича.
Не мога да гледам как таланти умират от глад,
музиканти свирят за стотинки да си купят хляб.
Съжалявам, но за вас е, е средния пръст.
Управляват ни глупаци, а ние носим тежкия кръст.

Припев:

От вътре ме гори,не мога да заспя,
когато гледам раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ!
Не мога да се примиря с това,а ти кажи,
когато гледаш раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ! (х2)

Гледам със широко отворени очи,
не мога да повярвам,че живеем аз и ти в този ад в тази страна.
В този град нарочно ги рушат,адски ме е яд заслужават да заспят,
въпреки картината планирам семейство.
Разклащам камината мечтаейки за дъщеря и син,
децата ми на който давам топло детство,
да им покажа най-правилното нещо, израстнах сред хора който вече ги няма.
Бяха тук, но сега мира не им дава,
България е родина трудно да кажа държава, независимо от трудното живота продължава.
Правим невъзможното да останем устремени, обременени от отровното.
С мойте хора и съмишленици гледаме да действаме, но без излишни приказки.

Леле Господи прости ми за всички мръсотии и всички грехове.

Ghettoman:
Не може да ни се опрете, назад отстъпете.
Доста по-широк от вас съм в раменете, ще умрете.
Психопата се завръща, нахлувам през колоните във ваща къща.
Да се представя ли не е наложително,
да ме познаваш е препоръчително.
В противен случай явно си назад
с информацията за ситуацията в този град.
Кой чупи гевреците, троши козунаците.
Кой охлажда мераците на тъпаците.
Хората от гетото, другите са под секвоята,
мечтаят си за рими като моята.
Отхлепи България е гето,
тук камъните падат от небето, пазя си ченето.
Да дам фира отдавна съм готов,
но дори бандита има нужда от любов.

Всеки ден се разкъсвам между любовта, омразата.
Опитвам се да поставя храна на масата.
Да стъпя здраво на краката си, да подредя нещата си,
преследвам яко мечтата си.
А времето се изнизва като пясък между пръстите,
все по-надолу затъвам и питай мръсните.
Господи прости ми греховете,
дай ми сили, да преборя враговете.

Junior:
Познавам много хора, които като нас процедират
и с ловки движения балъците оперират.
За всички тях е посветена нашата песен,
защото пътя нагоре е стръмен и тесен.
Но риска е с теб, когато чуждата мангела си взел.
В затвора е кофти аз предпочитам на хотел.
Мръсни са ми ръцете, защото мръсна е играта,
може да ме съди само Господ в небесата.

Годините минават, но ние сме си същите,
ако не ви харесва стойте си по къщите.
Залостете си прозорците, а също и вратите,
и след това лягайте да спите.
Защто хората от гетото са в атака.
Не уважавам никой, който на готово чака.
Преследвам свойте цели и пред нищо не спирам.
Не ми говори на въпреки, че ще те гримирам.
Защото знам от опит, че ако ти пусна фандък
веднага ти ще ме помислиш за балък.
Затова по-добре на велик не се прави,
не му пука на куршума, той просто си лети.

Припев: (х2)
Животът ми е гето,
опитвам се да намеря свойто място под небето.
Дявол да го вземе,
да стъпя на краката си преди да свърши мойто време

Душата ми крещи, сърцето ми кърви,
сякаш нещо от вътре хей мене ме гори.
Нахлуват спомени за тези дни,
когато рамо до рамо със тебе бяхме аз и ти,
спомняш си нали заклехме се преди,
приятели докато смъртта ни раздели
Какво ли ние с тебе не сме преживяли,
видяли обаче факт е че сме оцеляли,
защото моят гръб пазиш ти,
а аз паза твоя,
когато двама влезнеме във боя
и няма нас с тебе кои да ни победи,
за теб се жертвам аз, за мен се жртваш ти,
със едни гърди и то какви от стомана,
поемам рана след рана аз готов съм за това,
ти за мене си причина, зъби да стискам
не познавам думи, като не мога и не искам...

Припев: 2Х
Един за всички и всички за един,
това е правилото на което аз и ти държим,
във готото и ще баде така до деня,
в които ще ни раздели смъртта.

Какво чувствам аз знае само Бог,
имам нужда от поткрепа, във този свят жесток,
но знам че и ти се чувстваш така
и аз винаги ще бада тук да ти подам ръка,
където и да се намираш ти под небето,
повикаи ме ти, и аз пристигам ето,
пътищата се разделят, но и се пресичат,
истинските приятели, никога не се отричат,
един до друг, един зад друг завинаги знай,
дори да се намираш на другия край
на Земята, ти си ми в главата и в сърцето,
за теб ще пресуша човече, даже и морето
и нищо мене хей не може да ме спре,
по-добре да пукна прав,
отколкото на колене,
но никога аз наяма да те изоставя,
заклевам се че никога не ще те забравя...

Припев: 2Х
Един за всички и всички за един,
това е правилото на което аз и ти държим,
във готото и ще баде така до деня
в които ще ни раздели смъртта.

Отдавна се познаваме един на друг държим,
в училище със теб седяхме чин до чин.
И сега сме заедно микрофон до микрофон,
пистолет до пистолет, двамата вървим на пред.
Аз подкрепям теб и ти подкрепяш мен.
И така ще бъде до деня във който ще умрем.
Без значение дали е Декември или Май,
за теб съм готов да се боря аз до край.
И единствено смъртта може да ни раздели,
да ни попречи да сбъднем своите мечти.
Времето лети и неусетно почти,
ти стана двадесет и четири,
а аз на двадесет и три.
Години през които свои собствен път избрахме,
по него вървяхме и факт е че не спряхме.
Решени да продължим до самият край.
Решени да превърнеме живота си във рай...


Припев: 2Х
Един за всички и всички за един,
това е правилото на което аз и ти държим,
във готото и ще баде така до деня
в които ще ни раздели смъртта.

Хората от гетото, Любо, неочаквано добра комбинация....
И този ден аз се чувствам прекрасно,
заради теб е бейби много ясно
Моменти като тези ме карат,
да чувствам да искам до мен да те притискам
Да се надявам че ще задържим момента,
бейби имаш ме на 100%
Твой съм,не бой се,тук съм усети ме
и нека заедно със теб да полетиме.
На далече там където синьо е небето,
времето е спряло и живота не е гето.
Хвани ме за ръката отдавна съм в играта,
може да си чула слухове във махалата.
Зарежи ги нека да говорят к’ъв съм бил,
хейтърите шумолят откакто съм се родил.
За мен само ти си от значение,
да те докосвам пак изгарям от нетърпение.

Baby you should know my name,
you can help me now to stay,
I just wanna start again,
with you you are the only one I care.

Ако това между мене и тебе е сън бейбе,
не искам аз да се събуждам...
Студено е човек да бъде сам навън,
признавам си сега от тебе имам нужда.
Светът край нас се движи с бясно темпо,
но нека за момент със тебе да забавим.
Да си представим че сме само аз и ти,
и всичките проблеми зад гърба си да оставим.
Да спрем телефоните поне за миг,
целуни ме аз съм твоя войник .
Докосни ме сякаш е за първи път,
и нека устните ни пак да изгорят.
За тая страст жадувам дай ми да пия,
жаден съм като арабин във пустиня.
Бъди оазиса за мен и тоя ден,
знаеш аз съм най-големият ти фен...

Baby you should know my name,
you can help me now to stay
I just wanna start again,
with you you are the only one I care.

Now hear my voice -
don’t judge my choice.
I’m seek of hearin’
what here is wrong and right.

Have my own vision.
Don’t mess with me.
I have crazy spirit.
Don’t try to change me.

CHORUS:

‘Cause I’m a wild
Can’t change my mind.
There’s something wrong
I have deep inside.
‘Cause I’m a wild
can’t change my mind.
There’s something strong
I feel deep inside.

(Deep inside me)

This time I’m tired
of standin’ all your rules
Don’t hope to change me - I’m a fighter for my own rule
Choose another “stupid”
who don’t care ‘bout his rights
I’ll never bite the bullet,
‘cause I am wild but I’m real

Хората от гетото:

Живея за мига на системата на Бог мене няма да ме смачка
кат` мене няма да ме смачкат,като някой друг
И не се предавам,като тях.Оставам себе си.
Това е моят грях.Кажи ми с мен ли си.
Не виждам нищо, препускам с мен на дясно.
В този град отдавна ми е тясно.
Слухове,интриги.Бате,зарежи ги.
До крак ще ги избия и няма да се крия.
Повярвай,гориш се още от деня във мен.
Винаги свободен,никога във плен.
По тези улици крале не са са от вчера,брат.
До тоя ден си оставам тарикат.
Не можеш ти да ме заключиш в клетка.
Римата ми чупи поредната решетка.
С кофти маниери вдигаме бариери,
но противници достойни не можем да намерим.

CHORUS:

‘Cause I’m a wild
can’t change my mind.
There’s something wrong
I have deep inside.
‘Cause I’m a wild
can’t change my mind.
There’s something strong
I feel deep inside.