Припев:
Я твоя сеньорита,
Sexy-девочка,
Сердце твое разбито,
Преподносишь его на тарелочке мне…
Такой короткий разговор
У нас с тобой, мой зайчик,
И ты уже мой сеньор,
Мой sexy-мальчик…

Я выхожу на танцпол,
Это гол, один-ноль в мою пользу,
Сегодня я – королева и мне нужен король,
Большая любовь…
Ни для кого не делаю поблажек,
Ни богатым, ни красивым, очень даже,
Ради зеленых бумажек
Я не сделаю того, чего сама не хочу…

Она вскружила мою голову покрепче виски,
Мы вместе на танцполе, танцуем очень близко,
Мне есть, что ей сказать, беру за талию,
«Не торопись», - на ухо прошептала мне…
Давай отбросим условности, к четру их,
Давай разделим с тобой эту ночь на двоих,
И пусть всё будет словно в фильме,
И мы расстанемся, не узнав даже имени…

Припев

Ты прелесть детка, я таких не видел сроду,
Тебе сознаюсь, делаешь погоду,
Блестишь, мила собой, волнуешь мои мысли,
Выпьем ещё, давай подумаем о смысле,
Предложенного мной хэппи-уикэнда,
Вот, так легко со мной, забудешь про бойфренда,
И полетим купаться на Лазурный берег,
Я вижу детка, ты не прочь со мной потратить денег…

Вечерний город зажигает огни,
Девушки танцуют – не хотят быть одни,
А мне надоело, когда меня снимают, -
Давай не будем повторять и местами поменяем…
Смотри сколько угодно,
Но рукам не брать,
То, что сегодня я свободна,
Не значит, что я…
Пойми, совсем не значит…

Припев

Бывает часто, просто за мгновение,
Что девушки меняют мнение,
Забудь мои слова, что говорила раньше,
Сегодня я – твоя, какая разница, что будет дальше?

В танците перфектна е, всички гледат нея.
Внимавам да не пипам, ма не мо'а се владея.
Иска да се кефи, да пръска пари.
Да се правиш на мъжкар при нея не важи.
Бегай, щото тука става опасно.
Като танцува не обича да е тясно.
В светът няма нужди от бомби, а от нея.
Красотата ѝ патрони - направо ме застреля!

[х2]
Пред нея козирувай!
Бъди естествен и не се надувай!
Не спори, а слушай!
Ако не те кефи, пич, пътувай!

[Припев] [х2]
Искам да те пазя, искам да те гушкам,
Искам да те дразня, искам да те слушкам
Ти си любимата ми грешка!
Ти си на тортата черешка!

Черешка
Черешка

Шта побърка точно за една минута.
За нея ти си просто атрибута.
Млада и красива, трупа много спомени.
Луди нощи - винаги запомняни.
Иска да пътува и да обиколи света.
Ако иска да направи нещо го прави на мига.

[х2]
Пред нея козирувай!
Бъди естествен и не се надувай!
Не спори, а слушай!
Ако не те кефи, пич, пътувай!

[Припев] [х2]
Искам да те пазя, искам да те гушкам,
Искам да те дразня, искам да те слушкам
Ти си любимата ми грешка!
Ти си на тортата черешка!

Чере-чере-черешка
Чере-чере-черешка
Чере-чере-черешка
Ти си на тортата черешка!

[Припев] [х2]
Искам да те пазя, искам да те гушкам,
Искам да те дразня, искам да те слушкам
Ти си любимата ми грешка!
Ти си на тортата черешка!

Черешка!
Черешка!

На земята най-опасна си, готов апокалипсис.
В очите й само пламъци, вика само Check This
Тя е непозната форма, идва от далеч.
Гледа само футбол и обича кеч.
Тя е бомба и ще гръмне, пусни й музика - танцува докат' сънне.
Веднъж доказала е, че черешката е тя, може, просто подай й ръка

Тя е сладкото и горчивото. тя е цветното, тя е сивото,
искам живота ми да бъде като приказка, искам теб, но не знам дали си истинска.

Тя е сладкото и горчивото. тя е цветното, тя е сивото,
искам живота ми да бъде като приказка, искам теб, но не знам дали си истинска.

Ти си много лоша, може ли така? Ти си много точна, може ли така?
Маха проблемите със една ръка, при нея няма "И това и онова"

Да ме дразни, да това е чара й, искам да те гледам без да пипам, става ли?
Затворена е като животно в клетка, живота с нея е игра на рулетка.
Тя е бомба и ще гръмне, вкаменява те, щом те зърне.
Дай й място, да танцува, тука само тя правилата ги диктува!

Тя е сладкото и горчивото. тя е цветното, тя е сивото,
искам живота ми да бъде като приказка, искам теб, но не знам дали си истинска.

Тя е сладкото и горчивото. тя е цветното, тя е сивото,
искам живота ми да бъде като приказка, искам теб, но не знам дали си истинска.

Ти си много лоша, може ли така? Ти си много точна, може ли така?
Маха проблемите със една ръка, при нея няма "И това и онова"

Ти си много лоша, може ли така? Ти си много точна, може ли така?
Маха проблемите със една ръка, при нея няма "И това и онова"

(Chorus)

Ти си много лоша, може ли така? (Може ли?)
Ти си много точна, може ли така? (Може ли?)
Маха проблемите, със една ръка. (Дай му)
При нея няма "И това и онова" (Да)

Ти си много лоша, може ли така? (Може ли?)
Ти си много точна, може ли така? (Може ли?)
Маха проблемите, със една ръка. (Дай му)
При нея няма "И това и онова" (Да)

Тя е сладкото и горчивото. тя е цветното, тя е сивото,
искам живота ми да бъде като приказка, искам теб, но не знам дали си истинска.

Тя е сладкото и горчивото. тя е цветното, тя е сивото,
искам живота ми да бъде като приказка, искам теб, но не знам дали си истинска.

Ти си много лоша, може ли така? Ти си много точна, може ли така?
Маха проблемите със една ръка, при нея няма "И това и онова"

Ти си много лоша, може ли така? Ти си много точна, може ли така?
Маха проблемите със една ръка, при нея няма "И това и онова"

Припев:
Гърми като бомба, луда анаконда,
дърпа ми се, мале, сякаш е на корда.
Тялото бутик, бате, цялата е шик.
Напра'й ми главата бързо, бързо на шиник.

Обичаш ме, ама само на моменти.
Аз ли съм виновен, че не карам бентли?
Дърпаш се и казваш ми "няма да е ся",
за кой ли път си викам до кога, йе, йе.

До кога, до кога с тези долни номера?
Нали се имаш за голямата звезда?
Жена със самочувствие, големите претенции,
само като мине и ги вкарва в деменции.

За кой ли път те виждам и с отворена уста
заявявам тая кака е най-голямата.
Лицето - красота, сърцето - камък, да.
От вътре викам тва е моята жена!

Припев х2:
Гърми като бомба, луда анаконда,
дърпа ми се, мале, сякаш е на корда.
Тялото бутик, бате, цялата е шик.
Напра'й ми главата бързо, бързо на шиник.

Дай ми момент, дай ми ги два,
дай ми да ги правиме чак до сутринта.
Давай, давай бързо, че времето минава.
Ти си много секси, а на мен ми се остава.

Не можеш ти без мен за ден или за нощ,
скандалите ми вдигаш само като с теб съм лош.
Мога от веднъж, но патроните ги пазя.
Аре бегай, че ще взема 'те прегазя.

За кой ли път те виждам и с отворена уста
заявявам тая кака е най-голямата.
Лицето - красота, сърцето - камък, да.
От вътре викам тва е моята жена!

Припев х2:
Гърми като бомба, луда анаконда,
дърпа ми се, мале, сякаш е на корда.
Тялото бутик, бате, цялата е шик.
Напра'й ми главата бързо, бързо на шиник.

Обичаш ме, ама само на моменти.
Аз ли съм виновен, че не карам бентли?
Дърпаш се и казваш ми "няма да е ся",
за кой ли път си викам до кога, йе, йе.

Ако очите ти са пресъхнал извор
и не живееш в илюзията, че нямаш избор
събери куража и си признай,
че няколко етажа по-надолу е твоят рай! [x2]

Казват, че успеха във живота е нещо като ескалатор.
На върха те чака тъжно парти с кофти организатор.
Парите и предатели са в кофти комбинатор.
По пътя се превръщаш от човек във терминатор.
Бившата ми ме потърси с поздравления за клипа ми.
И някак си изтърси, че оставила типа си ..
Но кажи ми, baby, ако сме с метални сърца,
все още ли старата любов не хваща ръжда ?
Ммм.. да май някак си сме други.
Щастието и тъгата ни се подредиха в кубче РУБИК.
И някак си не се учудих щом поискаха да бъда луд,
но рубриките им остават без картина и звук.
И съм тук на този ескалатор, искам да обърне посока.
На път съм да направя скока.
Тихата река е най-дълбока и ще потъна в нея,
baby, аз падам от тук обратно към РАЯ си,
искам да живея!!

Ако очите ти са пресъхнал извор
и не живееш в илюзията, че нямаш избор
събери куража и си признай,
че няколко етажа по-надолу е твоят рай! [x2]

Явно трябва да забия върху бийта, за да ме чуеш.
И да убия всяко съмнение, че ще ме плюеш.
И да разбия всяка мозъчна клетка, защото в крайна сметка
красивия ум ражда красивата гледка!
Още помня как татко ми каза :
"Любовта е балон - бързо се пръска. По-добре внимавай!
Днес момиче лъскаво гони лъскава връзка, утре гони
друга, на друго не се надявай."
Но със времето свикнах на всичко.
Свикнах на бедност и глад. Викнах небето на помощ
и се почувствах богат!
Бръкнах в сърцето си братко, подарих го на град,
който ще ме направи завинаги млад!
Затова оставам завинаги гад, падам няколко етажа надолу,
но само знай, че за тях ще си остане завинаги АД,
това което за мен ще е завинаги РАЙ.

Ако очите ти са пресъхнал извор
и не живееш в илюзията, че нямаш избор
събери куража и си признай,
че няколко етажа по-надолу е твоят рай! [x2]

Нужда имам да взимам и то с пълни ръце.
Нужда имам да давам, но да е от сърце.
Нужда имам да се видим, но лице в лице.

Няма с теб да споря, очите ти за да отворя.
Да видиш моя свят в моя град - твоя АД в моя РАЙ. [x2]

Ако очите ти са пресъхнал извор
и не живееш в илюзията, че нямаш избор
събери куража и си признай,
че няколко етажа по-надолу е твоят рай! [x4]

Хе-хе-хе! Еееееей!

Аз съм таз, която пълни ти главата с луди ветрове.
Ти сгреши тогава с дума черно-бяла.
Пръв ме нарани: Искам тази пущина,
къдрокоса, сгушена кротко на скута ми...
И с уста пресъхнали. Прошка да ми искаш ти...
Тъй да знаеш ще се каеш!

Припев:
Лоша дума, лош късмет. Ветрове в главата.
Мислите ми веят, а окото ми в момата.
Лоша дума, лош късмет. Ветрове в главата.
Мислите ми веят, а окото ми в момата.

Ееееей!

Няма да мирясам,
ветрове в главата ще ти пращам аз!
От мерак по мене ще се поболееш.
Ще си отмъстя:
Искам тази пущина, къдрокоса, сгушена
кротко на скута ми.
И с уста пресъхнали.
Прошка да ми искаш ти...
Тъй да знаеш ще се каеш!

Припев: (х4)

Ееееееей! Хе-хе!

Бяла булченска носия ден и нощ тъках,
в нея исках да ушия моя влюбен свят,
бели менци, бели птици, първа китка, първа сгледа,
в нея моето сърце побрах.
Мина време, мина вечност, сватове ни кост,
ни нишан от моят момък, чакам ден и нощ,
като камък ме прониза, щом видях го с бяла риза
сестринско хоро да води той!

Припев:
Огън и дъжд булчинската рокля шият,
дар дарявам сестрински чеиз,
тежко хоро с тежките си стъпки стъпва
и разкъсва моята душа!

Младостта като кошия бързо отлетя,
луди млади ергения искаха ръка,
но в сърцето ми остана много мъка, тежка рана,
никога не ще завехне тя!

Припев: (х2)
Огън и дъжд булчинската рокля шият,
дар дарявам сестрински чеиз,
тежко хоро с тежките си стъпки стъпва
и разкъсва моята душа!

От един прозорец гледам плахо към света,
но не съм уплашен гледайки към теб.

Моят град останал си така велик и смел,
вечно място във сърцето ми заел.

Слушам тополите, гледам Родопите,
взимайки слънце от тук.

Стискам ръката ти, плача с реката ти
винаги горд, че съм тук.

Моят дом е крепостта на моите мечти,
той е тук във вечността на всеки хълм.

Моят дом остава Пловдив и не ще се промени.
Обичам те такъв какъвто си.

Слушам тополите, гледам Родопите,
взимайки слънце от тук.

Стискам ръката ти, плача с реката ти
винаги горд, че съм тук.

Живееше във Порто Рико,
Един младеж на име Чико.
От сутрин чак до късна нощ
Със тежък труд изкарваше по някой грош.

Веднъж реши младежът Чико,
Че зле живее в Порто Рико
И от печалби съблазнен
Замина за Америка в прекрасен ден.

В Америка, в Америка
Отиде Чико със надеждата,
Че той да работи умей
И, че ще стане цар на преждата.

Чико от Порто Рико
В Америка очаква те живот честит
Чико от Порто Рико
Там ще спечелиш ти пари с торби.

Един ден вярната Анита
С писмо любезно го запита:
“забрави вече хляба чер
Пиши ми как се чувстваш като милионер?”

Анита отговор получи:
“ по-зле живея и от куче.
Спя под един пробит балкон.
Прати ми някой стар, износен панталон.“

В Америка, в Америка
Отиде Чико със надеждата,
Че той да работи умей
И, че ще стане цар на преждата.

Чико от Порто Рико
За твоето завръщане настъпи час.
Чико от Порто Рико
Ний пак ще те приемем между нас.

Чико от Порто Рико
За твоето завръщане настъпи час.
Чико от Порто Рико
Ний пак ще те приемем между нас.

Ний пак ще те приемем

Ний пак ще те приемем

Ний пак ще те приемем между нас.

Едно момиче слезе от таксито,
с бавни стъпки влезе в "Шератон",
с палто от снежно бяла Кума Лиса
и много моден кожен панталон.

Ех, че хубаво момиче!
Сепнах се дори дъхът ми спря.
На кого ли, на кого ли ми прилича?
Сън ли е или мечта?

Едно момиче слезе от таксито.
Какво момиче беше, боже мой!
С конфекционните си нови дрехи реших,
че не изглеждам никак зле,
но ето че в лицето на портиера
съдбата каза "Тука, не!"

Каква шега - помислих, възсолена!
Ала това съвсем не бе шега,
но как с ума си точно тук да блесна,
пред тази стъклена врата.

Дали по дрехите посрещат?
Това е всъщност много стар въпрос.
Не се наемам да добавя нещо
и кралят ходи бос!

Дали по дрегите ще ви посрещнат?
Това е всъщност много стар въпрос.
Не се наемам да добавя нещо
и кралят ходи бос!

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде. 

Имам колежка млада с добра фасада
Събужда с мене силна тръпка и ме тя омайва
Колежке , помисли за мен , нали съм още аз ерген
Кажи какво да сторя , за да те преборя
Я , се стегни и бързо , бързо ми пусни
Не се чуди , сама си искай , искай ти (( х2 ))

Хей , не мъчи ме , не така
А дай ми още на мига .
Колежке , ти не ме мъчи
Колежке , ти човек бъди.
Ах , гъди , гъди ще ти направя
Няма , няма да забравя (( х2 ))

Гледа ме тя с надежда
Пред мене се навежда
И давам аз заето щом видя деколтето
Колежке , как я мислиш ти ?
Това не е ‘’ иди – дойди ‘’
Немога да истрая – ще ми усетиш края .
Я , се стегни и бързо , бързо мо пусни
Не се чуди , сама си искай , искай ти (( х2 ))



Хей , не мъчи ме , не така
А дай ми още на мига .
Колежке , ти не ме мъчи .
Колежке , ти човек бъди.
Ах , гъди , гъди ще ти направя
Няма , няма да забравя (( х2))

Хей , не мъчи ме , не така
Пусни ми още на мига
Колежке , ти не ме мъчи
Колежке , ти човек бъди
Ах , гъди , гъди ще ти направя
Няма , няма да забравя (( х2))

Хей , не мъчи ме (( хей . не мъчи ме ))
Хайде , пусни ми (( ама хайде , пусни ми де ))
Хей , не мъчи ме (( ама моля ти се , пусни ми ))
Хайде , пусни ми

Хей , пусни ми (( хайде , пусни ми де ))
Хайде , пусни ми (( хайде дее ))
Хей . не мачи ме (( хей , не ме мъчи ))
Хайде , пусни ми

Хей . не мачи ме (( хей , не ме мъчи ))
Хайде , пусни ми (( ама аре пусни ми де ))
Хей , не мъчи ме (( ама не ме мъчи , моля ти се ))
Хайде , пусни ми
Хей не мъчи ме (( хайде бе , пусни ми ))

Быть одной и не быть одинокой,
И с любовью гулять на краю.
Прыгнуть вниз со скалы высокой,
Водолазный костюм оставив.
Разорвать все твои фотоснимки,
Шоколадом заново склеить.
И себя не узнать на картинке,
На язык после сладости - горечь.

Я так хотела тела-тела рыжей кошки,
Ходить по крыше краю-краю лап немножко
Я так хотела тела-тела рыжей кошки,
Ходить по крыше краю-краю лап немножко.

Быть с тобой, но без тебя ставить цели,
И любовь свою катать на качелях.
Никогда не знать кто ты есть в самом деле,
Прятаться в твоем кожаном портфеле.
Когда рядом ты обгонять всех по встречной,
Сделать твою жизнь легкой и беспечной.
Смотреть твои сны в черно-белом свете,
И мечтать, чтоб это длилось вечно.

Я так хотела тела-тела рыжей кошки,
Ходить по крыше краю-краю лап немножко
Я так хотела тела-тела рыжей кошки,
Ходить по крыше краю-краю лап немножко.

Я так хотела тела-тела рыжей кошки,
Ходить по крыше краю-краю лап немножко
Я так хотела тела-тела рыжей кошки,
Ходить по крыше краю-краю лап немножко.

В казан си се пекла по тръбичка текла ракийчице,
светая мъченийчице алилуя,ти носиш упование и
главозамаяние ракийчице,светая мъченийчице
алилуя,и глави замаяние и кракопреплитание
ракийчице,светая мъченийчице алилуя,и кракопреплитание
и във зида одрание ракийчице,светая мъченийчице
Алилуя,и във зида одрание в милициьо вкарвание
ракийчице, светая мъченийчице алилуя.

Уважаеми зрители говори Big Brother Къци да се яви в
изповедалнята:
Вече педесет години Къци викат ми роднини
Ои ои ои ои ои ои ни го вдигам ни го вадя просто
водех аз невада ои ои ои ои ои ои млатя мюсли със
сметана сутрин слушам бодра смяна ой ой ой
ой ой ой без сапун се къпя често после пощя и се
чеша ой ой ой ой ой ой:
Къцамун Къцамун Къцамун аз те плюя ти седиш кат
бастун Къцамун раздвижи си гъза и пръдни туй е
твойта мечта(2)
Big Brother говори Къци ако може още малко мюсли и
плодове и ядки и ако може да има свежи цветя.
Лошо на китара дрънкам най обичам аз да мрънкам
ой ой ой ой ой ой мръвка що е хич не зная мога само
да гадая ой ой ой ой ой ой вечер си нахута люща даже
ми помагат в къщи ой ой ой ой ой ой яко хапвам боб
и леща щот кенефа е отсреща ой ой ой ой ой ой.
Къцамун Къцамун Къцамун аз те плюя ти седиш кат
бастун Къцамун раздвижи си гъза и пръдни туй е
твойта мечта:(4) със Черно Фередже оле

Снощи се прибрах и си направих салата
сипах по ракия-повиках жената,
а пък тя да вземе в коридора горката,
подхлъзна се,че падна и си счупи ръката.

Пихме по две бири докат` дойде сестрата,
метнахме и по вино,врътнахме главата.
Напих се,ядосах се,че кат` хванах метлата-
та върти,върти,върти и й счупих краката.

Припев:
Ата-тарата-тата-тарата-тата... (x2)

Викна тя да плаче,да си скуби косата
взе да ме обижда и кълне маскарата,
а пък аз понеже бях поел веч` вината,
провикнах се юнашки "Да те еба в жената".

Да ама тя не млъкна и събра махалата
дотичаха съседи и разбиха вратата
видяха я простряна и със пяна в устата
па взеха да я ритат за да млъкне свинята.

Припев:

Вързахме я здраво да не шава змията
напъхахме й вестник и чорапи в зурата
и хайде през балкона я метнахме с лопата
да хваща,ако може,пълзейки гората.

Купихме каса бира за да стоплим душата
и май се понапихме,изкуфя ми главата.
Събуждам се,далече ми се вижда чешмата
и чудя се "Къде ли ми се дяна жената".

Припев:

...Древните гърци го почитат ден и нощ
Лошо...почувства се Язон, той беше махмурлия
Но бе юнак и винопиец като ние
Аверите му крещяха в глас,
Кастор и Полукс, май че липсвах само аз
Решиха тайно, но със замах,
Херакъл трезвеника също беше с тях
За да не крещят жените, аргонавтите решиха,
"Златното руно далеч от тук ни зове"
Амфори хиляда пълни в трюмовете наредиха
Мачтите окичиха с мезе...
Дълго, с Арго вълните, ветровете си играха,
И амфорите пълни силно намаляха
Настъпи криза, но като знак, спасителен от боговете светна бряг
Облечен с кожа тракийски вожд
Покани ги на ден рожден за цяла нощ
Дълго за траките научни спорове горяха, дали пилсеи или пък скриптяни бяха
Но сигурни сме ний във едно
Че там се ражда само готино вино
Забравен беше и Йолкидон,
овенът златен трансформира се във слон
Тракия навред се слави с най-оригинални нрави-
Виното се пие чисто тук - без боклук
Розово, червено, бяло, в чашите се е наляло,
С мелодичен специфичен звук - бълбук.
Хюстън, вода не пие се, във нея плуват жаби,
Употребяват я магарета и крави,
Грозданката в миг те прави цар
Докато имаш още в чашата си цяр
Доказано е, че при това от нея сутрин никак не боли глава.
Хюстън, отседнаха за малко банда аргонавти, те бяха готини момчета кръчмонавти
И досега се събират пак, а аз сред тях съм най-голям юнак пияч
Налей, момчета, че утре знам
Ще изкопаем ние златен великан
"Нека да ламтят за злато, кариера и заплати, алкохол не вкусвам нито грам!"
Но във нашите палати трезвеникът ще си пати
И ще се пропие той от срам
..Ние сме на всеки километър,
С Черно Фередже, ОЛЕ!

Влюбих се в един дръвник потайно,
влюбих се па взех че му казах,
а он са извърна та ми рече:
"Имаш ли за мене ти глава?"

А язе се фръцнах и троснато казах:
"Не скиваш ли каква мадама съм,
от мен по-юбава, от мен по-готина
не ще намериш нийде по света".

Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля...

Не скиваш ли цървените ми устни, (мммм)
не скиваш ли очите ми с грим, (мани-мани-мани)
а ти простако гол си като пушка (а, стига ма)
и името ти селско е нали.

Казва се Йофчо той, а яз Еленчето,
кажи сега кое е юбаво,
Ленче е юбаво, Ленче е готино
и чуждестранско име е нали?

Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля...

Щом му казах тези думи странни,
Йофчо се веднага отметна,
а он ми падна бърже на колени
и ми се обясни у любов. (либам та ма, либам та ма)

А язе се фръцнах и троснато казах
и думите на Йофчо отметнах (що ма?)
а он се молеше и сълзи ронеше,
а язе бех магарешки инат.

Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля...

С Черно Фередже, оле.