Ти за мен си най-желаната жена,
ти за мен си лъч от звездна светлина.
Моя любов...

Ти си изгрева на моите мечти,
ти си смисъла на всички мои дни.
Моя любов...

Ти сърцето и душата,всичко мое,
нека от сега нататък да е твое...
Не мога аз без теб, не искам аз без теб,
живея аз за теб, умирам аз за теб.

Припев: (х2)
Магия скрита има във тебе,
магия скрита има във мене.
Магия в сърцата наши родена
е любовтааа.

Ти за мен си най-желаната жена,
ти за мен си лъч от звездна светлина.
Моя любов...

Ти си изгрева на моите мечти,
ти си смисъла на всички мои дни.
Моя любов...

Ти сърцето и душата,всичко мое,
нека от сега нататък да е твое...
Не мога аз без теб, не искам аз без теб,
живея аз за теб, умирам аз за теб.

Припев: (х2)

Не мога аз без тебе,
не искам аз без тебе.
Живея аз за тебе,
умирам аз за тебе.

<

Кой ли не обича да си има чича-
горе на високо, в къща на широко...
Чичовото рамо, силно и голямо-
чича да го крепи, сам да се не трепе!...

Кой ли не обича да си има чича-
нищо да не каже, само да покаже:
горе от високо, долу- на широко:
"Чичовото дете я го уредете!...
я го повдигнете!...

Припев:
Дай, дай, чичо ле,
тъй върви, не спира...
Трай, трай, чедо ле,
род се не избира!...

Кой си нема чича, да се хваща с кича-
кича не засича, кича опарича...
Кич-елементарен, кич - по-елитарен.
Кичът е изгода, кичът..., кичът е на мода!...

Припев:
Дай, дай, чичо ле,
тъй върви, не спира...
Трай, трай, чедо ле,
кичът се котира!...

Дай, дай, чичо ле,
тъй върви, не спира...
Трай, трай, чедо ле,
род се не избира!... 

На три години само
сега си ти, момиче.
За всичко татко, мама
вечно питаш ти...
Сред приказки живееш.
Ту плачеш, ту се смееш
и гледаш с питащи очи... (x2)

Играеш с Арлекино,
но утре той ще стане
момче за Цветелина -
щом пораснеш ти!
Играй в безгрижно време
без болки и проблеми.
Светът е приказка за теб... (x2)

Припев:
Ти, Цветелина, ще разкриеш света
утре щом станеш голямо момиче!
Ти, Цветелина, превърни любовта
в истина и красота!
Ие-ие...

-----соло------

Припев:
Ти, Цветелина, ще разкриеш света
утре щом станеш голямо момиче!
Ти, Цветелина, превърни любовта
в истина и красота!
Хей!

Съвсем не ти е лесно
света да разгадаеш,
а той е интересен -
питай, питай ти!
На милион въпроси,
повярвай, толкоз просто
ще отговориш ти сама! (x2) 

Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.
Искате да изтръгнете
скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската
до най-високата ми ноти?
Не!
За какъвто щете
инструмент ме смятайте -
можете да ме разстроите,
но не и да свирите на мен!

О, в такава нощ минава само трамвай,
като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега и аз мога да ви кажа.

Във спор със свойта млада памет
един връстник на всяка младост,
съвременен объркан Хамлет
пресича сред нощта площада.

О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.

Сред булевардите се вглежда
във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда,
там някой днес ще му отвори.

Къде момче, сега отиваш
и наш'те сънища тревожиш?
Дали все още Хамлет жив е -
средновековно невъзможен?...

О, в такава нощ минава само
трамвай, като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Какво не мога да ви кажа?

Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
средновековно невъзможен... 

Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.

И без понятие за грош
спи половината човечество.

Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тючев.

(Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа...
С приспивен микроземетръс
Дежурните се забавляват.)

И пак е ден. Добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно c'est la vie!,
но никой не напредва с лакти;

Тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всеки тук е оправдан
един античен израз - "готин".

Готин,
и аз съм тук! Но не така сам,
както често бил съм някога.

На раменете ми тежи ръка:
интелигентна, нежна...


А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак не разгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае...

Смей се ти, защо гледаш с тъга?
Смей се пак сега - ето, ей така!
Смей се ти, смеха да бъде вечно с нас,
нека пак, като някога, да сме влюбени!

Защо, кажи защо ти не ме разбра?
Защо тогава взе всичко на шега?
Защо в мен дори не повярва ти?
Вярвай ми, като никога ти повярвай ми!

Ти си добра - хайде, усмихни се, усмихни се!
Ти не разбра - само теб обичам, само теб!

Защо, кажи защо ти не ме разбра?
Защо тогава взе всичко на шега
Защо в мен дори не повярва ти?
Вярвай ми, като никога ти повярвай ми!

Смей се пак, защо гледаш с тъга?
Смей се пак сега - ето, ей така!
Смей се - смеха да бъде наш другар,
нека пак, като някога, да сме влюбени!

Често към теб гледах небрежно,
в твоите очи нямаше много нежност...
Може би с теб бяхме различни.
Много далеч, като сън за нас е всичко.

Малко тъжна и смешна беше тази любов,
но във всяка минута и час;
ту небрежни, ту нежни - но такъв е животът -
обичахме се ти и аз...

Само аз ти пея -
На-на-на-на... ти и аз.

Като полюси два се отблъсквахме с теб,
но след миг нещо трепваше в нас;
И отново и пак - не разбирахме как
се докосвахме ти и аз...

Ти и аз...
Искам да те срещна пак.

Вярно, не бях ангел белоснежен,
но пък и ти не бе добрата малка фея.
Мисля си днес, мое момиче,
все пак със теб - ти и аз - се обичахме...

Все пак със теб - ти и аз -
се обичахме... 

Имаш си измислен рай-
в него, там ти е така добре.
Вярваш че е вечно май
и всеки песни пее без да спре...

Днес си тук, утре там.
Уж близо си, а си далеч
Върти се в кръг пътят сам
и в този вечен кръг си ти....

Припев:
Сякаш си герой от филм
всеки ден е като епизод
Още ти не си открил,
че масовка си във 'Октопод'.

Днес си тук, утре там.
Останал си почти без сили.
Страшен филм и глух и ням-
това е твоят 'трилър'!

Така ще бягаш ти от себе си пак
и ще се криеш в своя рай.
Душата ти ще се покрие в мрак
в съня -чак докрай....

Припев:
Сякаш си герой от филм
всеки ден е като епизод
Още ти не си открил,
че масовка си във 'Октопод'.

Днес си тук, утре там.
Останал си почти без сили.
Страшен филм и глух и ням-
това е твоят 'трилър'!

Страшен филм и глух и ням-
това е твоят 'трилър'! 

Хей, гледа към теб.
Йе-йе-е...

Към тебе гледа цяла вечер
едно момиче от съседният клас.
Потърси твоя поглед -
готов съм да се хвана на бас.

Нима не забелязваш,
нима не си разбрал до сега.
Тогава мен послушай /да, мен послушай/
не чакай, а подай и ръка.

Така било е, така е и пак така ще бъде -
със поглед, с усмивка започва любовта.

[x2]
Така, че нека всечки пеят с тебе,
нека всички пеят с нас,
нека всички пеят с тебе
песен която започва, но /дали ще свърши тя?

Да, ти вече забелязваш -
тя има дълги руси коси,
по хубава усмивка
и много честни , сини очи.

И гледаш цяла вечер
това момиче от съседният клас
и доста си се влюбил /да доста/ -
готов съм да се хвана на бас.

Така било е, така е и пак така ще бъде -
със поглед, с усмивка започва любовта.

[x2]
Така, че нека всечки пеят с тебе,
нека всички пеят с нас,
нека всички пеят с тебе
песен която започва, но /дали ще свърши тя?

Нека всички пеят с тебе,
нека всички пеят с нас,
нека всички пеят с тебе,
нека всички пеят с нас.

Безкрайна стълба от съдби и хора
по нея всеки тича без умора /тичат/
Затичваш се и ти по стъпалата
за да се включиш във играта /тичай/

Височина започваш да набираш ти
отваряш до сега заключени врати
догонваш, спъваш този с крак
изместваш онзи с лакти и с уста

Мениш приятелите като дрехи
сядаш и мериш своите успехи /браво/
все още тичаш като луд нагоре
забравил хора, време и умора

Височина все още гониш лудо ти
отвори толкова заключени врати
догони, спъна този с крак
измести онзи с лакти и с уста

Дълъг път... ама някак ти тежат
дълъг път... спомените ти тежат

refrain:
Нека спомените спят
аз вървя по този път
напред, напред, напред, напред...

Височина все още гониш лудо ти
отваряш толкова заключени врати
догонваш спъваш някой с крак
прегазваш друг и продължаваш пак

Мениш приятелите като дрехи
сядаш и мериш твоите успехи
по този бяг намираш пак утеха ти
И още тичаш като луд нагоре
забравил време и умора
да бъдеш пръв че пак си втори ти

Дълъг път... ама някак ти тежат
дълъг път... спомените ти тежат

refrain

Дълъг път, дълъг път...

Аз вървя по този път
напред, напред, напред, напред... 

Във всеки дом на стария скрин,
лежи в забрава червен или син.
Стар албум, с кожени кори,
с дупки от молци, подарък може би.
Стар албум със снимки черно бели,
доста пожълтели, надписани дори.

Стар албум /х2/

Поглеждат оттам с лица посивели,
малки деца, сестри, баби, лели.
Стар албум, децата забавлява,
бащите отегчава, след много смях и шум.

Стар албум, когато сме сами,
напомня стари дни,ту лоши ту добри.
Стар албум със снимки черно бели,
доста пожълтели, надписани дори.

Стар албум /х4/

Стар албум, с кожени кори,
с дупки от молци, подарък може би.

Да може би... /х3/ 

Дали аз закъснях или времето бързаше?
Дали аз закъснях или всичко бе сън?
Отшумя като приказка, каквото ни свързваше.
Отшумя като празничен звън ...

Край реката редят се, редят се тополите,
побелели от първия сняг.
Аз не чакам за среща, аз не чакам, но моля те,
ти да минеш по другия бряг.

Край реката редят се, редят се тополите,
побелели, побелели от първия сняг.
Аз не чакам за среща - не чакам, но моля те ...
О, моля те - ти да минеш по другия бряг.

И тогава на моста ще бъдем пак двамата.
Ще си спомниме всичко отново за миг.
Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.

Чуй как звъни една мъничка шейна,
чуй как звъни, звъни в детските ни дни...
Кажи ми, ще дойде пак сребърният сняг
и ще се вплете в косите ми на дете.

Виж като сън се скри детството от нас
и станах сега дори смешен Дядо Мраз...
Новата Година пак сипе своя сняг,
но без младостта нова ли за нас е тя?

Припев:
Помниш ли,пита капчука -
някакъв метроном.
Детството мина от тука
тихо е в този дом.
Виж колко сив стана вече,
казваш ми със тъга,
този така далечен спомен за нас,
спомен за нас - снега...

Чуй как звъни една мъничка шейна,
чуй как звъни, звъни в детските ни дни...
/Кажи ми, ще дойде пак сребърният сняг
и ще се вплете в косите ми на дете. /2

Припев:

Чист снежеца заваля над гори и над поля.
И превърна всяка кал в вързоп красив и бял.
Чист във свойта белота като детската душа,
но пред тази чистота всеки грешник замижа.

Припев:
Хей, не е, не е лъжа!
Всеки грешник замижа!
А-а

Чист снежеца заваля над гори и над поля.
Щом превърна всяка кал в вързоп красив и бял.
Грешният не изтърпя този намек за беля
и във дни на веселба сложи тъмни очила.
А-а-а

Припев:
Хей, нощес валя, валя!
Колко много очила!
А-а

соло

Чист снежеца заваля над гори и над поля.
Щом превърна всяка кал в вързоп красив и бял.
Грешният не изтърпя този намек за беля
и във дни на веселба сложи тъмни очила.

Припев:
Хей, не е, не е лъжа!
Всеки грешник замижа!
Хей, нощес валя, валя!
Колко много очила! 

Хей, Слънчев бряг, пак ще се върнем!
Ти светъл свят в пясъка свой скри.
Пуст е сега малкият весел бар.
Паднал мокър лист свети в нощта.

Хей, есен, какво ли сънуваш ти?
В тази тъжна нощ, може би свят весел.
Свят пъстър и огнен свят с името -
Слънчев бряг...
Слънчев бряг ни чака.

Припев:
Той в нас е спомен чист и слънчев.
Той в нас е ритъм нов и чакан.
Той в нас е младост вечно жива.
Слънчев бряг, нали ни чакаш?

----соло----

Хей, Слънчев бряг, пак ще се върнем!
Ти слънчев смях в пясъка свой скри.
Пуст е сега пъстрият летен плаж.
Зъл и леден бриз гони деня.

Хей, зима, какво ли сънуваш ти?
Скрила всичко в сняг, може би свят весел.
Свят пъстър и огнен свят с името -
Слънчев бряг...

----соло----

Припев:
Той в нас е спомен чист и слънчев.
Той в нас е ритъм нов и чакан.
Той в нас е младост вечно жива.
Той в нас е просто Слънчев бряг.

Той в нас е спомен чист и светъл.
Той в нас е ритъм нов и чакан.
Той в нас е младост вечно жива.
Този Слънчев бряг.

Той в нас е спомен чист и слънчев.
Той в нас е ритъм нов и чакан.
Той в нас е младост вечно жива.
Той в нас е просто Слънчев бряг.

Той в нас е спомен чист и слънчев.
Той в нас е ритъм нов и чакан.
Той в нас е младост вечно жива.
Той в нас е просто Слънчев бряг. 

И аз си спомням как живях,
без Бог, който да бди над мен
и да ме води към добро!...
Боже наш прости, прости и на нас.
И ние помним онзи ден.
Всички крачим под строй - в крак!
Беше страшен този ад!
Боже наш прости, прости и на тях!...
Сам бях, бях чужд тук в своя дом
и нямах в сърцето надежда!-
във моят град, във моят дом!..
Защо си спомням за това-
Мина Черният век-край!
Светът и Бог са вече с нас-
Идва век по друг - Светлият век!
Идва век по друг - Светлият век! 

Всички знаят - днес е моят сватбен ден,
предричат тежък плен...
Миг тържествен с ред известен - тръпна цял
във своя сватбен ритуал.

И долавям - всички ме фиксират днес
с любопитство, скрито във умел финес,
всички гледат мен и се питат -
това ли съм аз?

Аз вчера бях един свободен мъж,
бях познат на шир и длъж,
но във дискоклуба аз видях
едно момиче и се спрях:

С чудна прелест тя
рокендрол игра
гледах с дъх стаен -
мигом бях пленен!
И разбрах, че в мен
влюбена бе и тя.

Моят сватбен ден открива път зелен,
цял век да трае този сладък плен!
Даже с хляб и сол, с този рокендрол,
живот ще има в моя празен хол.

Аз ще ставам роб на скъпи, мъртви вещи?
По-щастлив ще бъда с ритмите горещи!
Тя споделя моят вкус -
но това е любов!

Всички знаят - днес е моят сватбен ден,
предричат тежък плен...
Миг тържествен с ред известен - тръпна цял
и всичко съм отдал.

С чудна прелест тя
рокендрол игра
гледах с дъх стаен -
мигом бях пленен!
И разбрах, че в мен
влюбена бе и тя.

Моят сватбен ден открива път зелен,
цял век да трае този сладък плен!
Даже с хляб и сол, с този рокендрол,
живот ще има в моя празен хол.

Аз ще ставам роб на скъпи, мъртви вещи?
По-щастлив ще бъда с ритмите горещи!
Тя споделя моят вкус -
но това е любов!

Подир една мечта вървя по света
и пея с моята китара за любовта.
А-а-а (x2)

Букет от мечти нека цъфти
с мен сега към нови песни тръгвай и ти.
А-а-а (x4)

И сетната тъга превръщай в шега
тази песен с малко думи с мен запей сега.
А-а-а (x2)

соло

А-а-а (x2)

И сетната тъга превръщай в шега
тази песен с малко думи с мен запей сега.
А-а-а (x3) 

Помня млади бяхме,
рок като запяхме -
той пък бе нарочен,
че е танц порочен!

Може би, защото
валсът и тангото
бяха нещо дивно -
дивно, но активно...

Вчера друга мода
тръгна из народа -
пустото му "диско"
още им е близко.

Този ритъм точен
също бе нарочен -
чухме анатема
и на тая тема!

Хей, знай някой ден
всичко се обръща,
но тогава младостта,
само в спомена се връща...

Кой ли не нахока
модата широка.
После бе забежка -
всяка тясна дрешка.

Но разбраха скоро
всички умни хора,
че старите доспехи
сменят нови дрехи.

Хей, знай някой ден
всичко се обръща,
но тогава младостта,
само в спомена се връща...

Хей, знай някой ден
всичко се обръща,
но за жалост младостта,
само в спомена се връща
все по-трудно се завръща,
но знаем как се връща!

Своите доспехи
сменяй с нови дрехи! (3)

Пустите му внуци
искат нови звуци -
хем да бъдат модни,
хем да бъдат родни.

Рокът не загина,
само време мина -
дявол да го вземе,
станахме големи!...

Хей, знай някой ден
всичко се обръща,
но тогава младостта,
само рок енд ролът връща.

Хей, знай някой ден
всичко се обръща,
но тогава младостта,
само рок енд ролът връща,
нашатамладост връща,
трудно, но я връща! 

Да бъде рокът, да не бъде -
комична ситуация,
със "да" и "не" светът ни съди
съвсем като в класация.

Но кой каквото ще да каже,
едно е наш'то мнение -
земята има нужда даже
от ритъм и движение.

Припев:
Баба носила е бозаво
внуците й носим розово

А бил е рокът и ще бъде -
такива са потребите
и ако някой още съди,
да съди първо себе си.

Припев

Компютърният ритъм
в нас сега пулсира,
а онзи, със каруцата,
завинаги отмира...

Да си припомним ваш'то време -
че бяха ли по-смислени?
Фаталните танга да вземем
с излишното притискане.

Припев: