Леко.. (х4)

Не разваляй, не разваляй вечерта..
Не съм на твойта честота. (х2)

Прекалено, прекалено си красив,
прекалено си ми ясен.. (х2)

Леко.. (х5)

Стига! (х3)

Не разваляй, не разваляй вечерта..
Не съм на твойта честота. (х2)

Прекалено, прекалено си красив,
прекалено си ми ясен.. (х2)

Леко!

Давай ме, мила мамо, давай ме (x2)
за това, мила мамо, терзийче! (x2)

Припев:
Аман, аман, мила мамо, това терзийче! (x2)

Зъбите му са, мамо, бисери, (x2)
устето, мила мамо, кокиче! (x2)

Кукята му е мамо колиба, (x2)
за мене мила мамо палата! (x2)

Давай ме, мила мамо, давай ме (x2)
за това, мила мамо, терзийче! (x2)

Припев:
Аман, аман, мила мамо, това терзийче! (x2)

Не, не плачи, в твойте очи всичко личи, моя не си,
в теб влюбен бях, а на глупак с другия как мен ти ме правиш пак.
Ти си малък ад, красива мръсна гад.

Припев:
Дали да ти вярвам, красавице, дали да ти вярвам, измамнице,
когато ми казваш „Обичам те!“.
Дали да ти вярвам, измамнице? На твойте лъжи пак оставям се
и пак ти прощавам, пак момиченце.

Цвете не си, честна не си, нека да си, всичко си ми,
целият град не знае как без тебе сам аз ще заспивам.
Нека да си ад, моя мръсна гад.

Припев:(x2)

Димитър стадо караше, край него мина Мария,
на пръсти мома стъпваше, вежди гайтани виеше.
Кога Марийо порасна, та ергените подлуди
и моето сърце попари, изгори моме, запали.

Загледал се е Димитър по тази мома Мария,
на лице бяла и червена, на снага тънка и висока.
Кога Марийо порасна, та ергените подлуди
и моето сърце попари, изгори моме, запали.

Че я Димитър причака, кога за вода отива,
пътя и напряко мина и на Мария продума.
Кога Марийо порасна, та ергените подлуди
и моето сърце попари, изгори моме, запали.

Я хайде моме да дойдеш, на нашата байне седянка,
до мене моме да седнеш, до моето дясно коляно.
Байне ле бате Димитре, малка съм още за тебе,
за твоите байне кахъри, кахъри и холам мераци.

1. Добре сте дошли в този хубав край -
вино да пием, песни да пеем.
Виногради е в нашите сърца,
чудна земя, сладко грозде Бог е благословил. (x2)

Припев: Чаши да напълниме, наздраве да си кажиме,
со руйно вино цървено голем празник е.
Айде да запееме, оро да заиграме,
роднини мили се сбират с верни приятели.

2. Колку лозари, толку винари,
песен в бъчвите пълнят избите.
Ако е далече, нейде идете,
Виногради си спомнете, щом се нажалите. (x2)

Припев:

Първи куплет се повтаря

Припев:

БОМБАТА:
С кибрита паля фитила на динамита,
funky ми е шита - Явката с педигрито връхлита,
двама от елита на варненските МС-та
за необходимост считат стилове да преплитат!
Поет с авторитет, от мнозинството неприет
винаги зает, постоянно пиша нов куплет
и в нашия дует е сега на дневен ред,
да вкараме старание и track-a да стане зет!
Всяка територия от постаджийската категория
във Варна, Бомбата обходи я отдавна,
ааа - тва друга история забавна,
а понеже не бързаме тая песен е бавна!
Елемент фундаментален за стила ми уникален
е гласът ми брутален още съм в стадий начален!
Flow-ът ми забавен е максимално бавен,
а DLG разбива с инструментала си златен!
Сега едва обяд е Бомбата вече мат е..
моя стил лебед красив е,а твоя грозното пате!
За някои неприятен съм, щото съм им непонятен,
за други невероятен съм рапър от Бога пратен!
Мойто звучене е като от едно време,
думите ми подредени са както ме кефи мене,
защото не търся одобрение, даже въобще не търся мнение
имам умение това е достатъчно поущрение!
А тая песен тук е продукт на много труд
и вместо прочут, предпочитам просто да бъда чут!
Не се правя на луд или пред хората на шут
не съм надут, но честно казано съм доста лют!
Отдавна цар на думите - знам ги дори и грубите
в страната най-лудите, с рап мъртвите будиме!
"НИКОГА НЕ ГУБИМЕ" на двамата девиза
ЯВКАТА като бриза - супер приятно влиза!

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа.
Наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.

На листа правя татус с перото на Паисий.
Юнак или еничар, от тебе сам зависи.
Какъв е плана впит, за да не се опълчиш,
да бъдеш тих и сит и вечер да се кълчиш.
Кажи ми кой те мъти "Политрико" депутата?
Ти можеш да си в пъти от олигарси по-богата.
Родила "Майстора" художник и милиони афродити,
сега от твотите рожби стават хермафродити.
Пиявици са впити, горите ти сечат се.
Пияниците скрити в дявола кълнат се.
Под расото ченге си, а искаш моята вяра.
Към хора като теб поливам думите със сяра.
Изтича бавно мозък от раната кървяща.
За мен светът е плосък, а ти си кръгла щот си нащта.
За тебе мила майко ранен байрака вдигам.
За твоите обятия аз цял живот "умирам"!

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа,
наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.

Мащехи от запад за сирачета гавроши,
а от изток само чакат ни с ядрени галоши.
Добиват шистов газ и хилят се американци.
Убиват "нежно" нас, за да превърнат ни в индианци.
Годините са сито, героите са кюлче.
Народът ни е жито, чийто хляб е с пискюлче.
За да не бъдеш просто гост изисква се труд къртов.
Бай Ганьо вдига тост, че Алеко днес е мъртъв! (Заклевам се)
Чета ти стиховете, Христо и настръхвам
и бавно страховете в джоба си ги пъхвам.
Изпълнил съм дълга си, ръцете ми са чисти,
а те с лъжи пак пълнят редовете - "популисти".
Не гледам ви в чинийките, не ща си и фунийките.
На пода са ви шийките, робуват на хартийките.
Дори и да замина, аз знам тя ще ми прости!
Обичам те Родино и в теб ще гният моийте кости!

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа,
наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.