Хабиби, хабиби, хабиби ела и остани!
Нима луната не знае,
че щастието сияе по-силно,
до мене когато си ти
и тези нощи горещи
и тези тайните срещи
карат небето да сипе звезди.

Хабиби, хабиби, хабиби ела и остани!
Хабиби, хабиби, хабиби до мене остани!

Ти си това, което
вечно ще иска сърцето
до мене остани,
нима си видял Богиня
сама да стои сред пустиня,
около нея да вали?!

Искам всичките звезди,
всичките сълзи,
до мене остани,
всичко забрави,
нека ни боли! (x2)

Нима луната не знае,
че щастието сияе по-силно,
до мене когато си ти
и тези нощи горещи
и тези тайните срещи
карат небето да сипе звезди.

Хабиби, хабиби, хабиби ела и остани!
Хабиби, хабиби, хабиби до мене остани!

Няма ден, няма нощ,
ти си с мен, ти си Бог,
знам, че с мене можеш да си жесток,
искаш с мене - признай,
искаш с мен да си докрай,
остани, за всички други забрави,
нека ме боли, до мене остани,
виждаш ли сълзите ми, остани!

Нима луната не знае,
че щастието сияе по-силно,
до мене когато си ти
и тези нощи горещи
и тези тайните срещи
карат небето да сипе звезди.

Хабиби, хабиби, хабиби ела и остани!
Хабиби, хабиби, хабиби до мене остани!

Последвахме мечтите си,
останахме приятели.
Пораснали сме аз и ти,
приятели завинаги.
Вървели сме със теб
по трудните пътеки.

Но всичко е наред,
когато гледаме напред.
Дори да сме сега
пораснали момчета,
оставаме добри,
приятели завинаги.

Винаги винаги с теб.
Винаги винаги сме.
Винаги верни приятели, винаги!
Последвахме мечтите си,
останахме приятели.

Пораснали сме аз и ти,
приятели завинаги
Винаги силни бяхме.
Винаги един до друг.
Винаги силни бяхме,
приятели завинаги
Помагали сме с теб.

Говорихме на всеки,
че всичко е наред,
когато гледаме напред.
Приятелство сега,
без липсващи парчета.

По-силни от преди,
приятели завинаги
Винаги винаги с теб
Винаги винаги сме
Винаги верни приятели, винаги

Последвахме мечтите си,
останахме приятели.
Пораснали сме аз и ти,
приятели завинаги!

Винаги силни бяхме.
Винаги един до друг.
Винаги силни бяхме,
приятели завинаги.
силни винаги, силни винаги с теб
щом приятели, щом приятели сме /x8

Очи криеш от мене
минам ли аз край тебе.
Молем сърце да не заплаче.
Време ке си отмине.
Младост ке си отиде,
некой други ке любиме.

Припев: (х2)
Ако бехме заедно немаше да жалиме
за всичко дето с теб не рекохме.
Ако бехме заедно немаше да плачеме,
ти за мене и аз за тебе.

Очи криеш от мене, а сърце плаче за тебе.
Стари спомени ке гориме.
Ти да броиш години.
Яз да пием отрови.
Това ли са наште судбини?

Припев: (х2)

Птаха:
На улице июль. Вчера было воскресенье.
Я поехал в гараж хотел потусоваться,
Там было скучно, я вернулся на ЦАО,
Поковырялся значит в компе, нашёл этот минус,
Который написал Ногано, позвонил ему спросил.
Хотел написать песню про любовь,
Написал песню про любовь,
Б**ть песню про любовь к интернету,
Русскому хип-хопу, так что ловите зад*оты...

Надо думать, что на сайтах пишешь,
Срать в нете, ума много не надо,
Сидя за компом, с аватаром,
А в жизни если у подъезда кто то трется,
Ты дома с*ка, как черт трясешься,
Типа знатоки хип-хопа, да идите в жопу,
Интернет за*роты, вам же в больше в массе нет 20и,
Почти все кричат я МС, Вы не МС слышь, Вы пи**юки б*я.
Говно - рэпперы, обосрали всех пати
Басту, Нойза, Касту, КРП, Ле Трюка, Лигу, Анта, и Дефа Васю...
Но по нам не пройдётесь! Нам по**й на дураков,
Так что с*ки все утрётесь, зависть - вот что вас толкает на говно,
Если кто-то вылез, Вам не хорошо, Вы слюной плюётесь
Хором, Восклицая, мол, попса! Попса у пса!
Когда они работали уже, Вас папа только выжимал с конца,
Че вы возникаете Чего добились сами
Голимые текста читая, на кухне своей маме,
Она с друзьями скажет Круто!
Повесь их в нет, тебя засрут б*я,
Такие же дебилы как и ты!
Запомни, что бухло и дурь не делают из тебя МС,
Так что не пи*ди, с*чьей стаей, не пи*ди!
З**бали! Че за мода диссы?
Вон на ЦАО в клетке у меня живут две крысы,
Стим и Драго, еще Айвенго заведу,
Подкину туда самку и Тимой назову,
Теперь давайте, только не скулите,
Хотите диссьте б**ди, хотите просто промолчите,
Потому как вы фальшивое говно, я клал на ваши строки,
Я не отвечу, мне всё-равно б*я…

С вами шепелявый Птаха из группы CENTR,
Который, не умеет писать, не умеет читать, вообще ни х*я не умеет,
Кроме того как курить дурь и жарить кур
Вообще правильная рэпчина по любому будет качать (так сказал Баста)
Если вам что-то нравится - слушайте,
Не нравится - не надо гнать и засирать сразу, люди стараются
Хип-Хоп Революция - она уже рядом б*я…

Slim:
Эй, уроды! Ну что у вас за мода
Я дам тебе в рот, в**бу тебя в ж*пу!
Вы чё латентные походу
У меня стоит на баб, У вас стоит на мужиков!
Шо Шо меня парит, шо какой-то малолетний валенок
Не одупляет шо он впаривает!
Втаптывая в грязь громкие рэп имена
Ты опустил себя и не поднимешься никогда!
И сколько не старайся, на тебе клеймо,
С Серёгой на гастролях ты Gangsta No More
Ты ему пишешь тексты, но его шо не катит,
Шо за Айвенго из колхоза Красный Лапоть,
Всей ваши тусе сидеть бы в Белоруссии
И записывать частушки на студии в Бобруйске,
Хотите уважения Его не заработаешь
Диссами и R'N'B-ишной п**ботой!
Я не придумывал имя, что бы сказать об этом,
Заявляя шо другого рэпа нету!
И не пишу диссы, мне по**й на флоу и скилзы и ваши батлы
Мне до п**ды! Ваще до п**ды…

Короче это гнусавый Слим из группы ЦЕНТР,
Вам зачитал свой... х*й знает... первый батловый трэк,
Но у меня, ни х*я не выщло конечно же, потому что я,
Я не МС, я не умею Фристайлить, я вообще ни х*я не умею,
Вот мы на х*й рвём почему-то всех!
И гасторбайтеры купите себе обратный билет на родину
Вас там, наверное, уважают и любят! Я знаю, что вас там ждут!
Но здесь эта х**ня не катит! Отвечаю! Москва! Москва!
Мы город Москва б*я! Мы CENTR!
Пошли в жопу уроды б*я!

Guf:
Я тут просто случайно проходил мимо,
Вижу шепелявого Птаху и гнусавого Слима
Что делаете Да вот пишем дисс говорят!
На кого На тех которые пи**ят,
Ну вот я с ними!
Кстати меня зовут "Моя бабушка читает газету "Жизнь!""
Кортавый Гуф тут!
Пропустите к микрофону того кто пишет только про наркотики
И не вылезает за пределы района,
Я долго был зрителем,стоял в стороне
И наблюдал за тем что называют РЭПОМ в этой стране
Не хотел появляться на сцене, теперь я с теми

9 грамм a.k.a. Avetis:
Мне с ними нечего делить,
И пусть они не учат меня как мне жить.

В волчьей стае волком быть,
Значит по-волчьи выть.
Я не остановлюсь делать то,
Что не могу разлюбить.
Говорят, что пора руки мыть,
Что всё это дер*мо может с головой поглотить,
Но я взял курс в сторону горизонта, по прямой от берега,
Продолжаю плыть по течению, в которое верю я.
Не доверять никому, значит сойти с ума.
Я доверяю брату - ближе него не будет у меня никого никогда.
Доверяю друзьям, порой доверяю вслепую.
Достаточно планов, чтобы не провести вечер впустую.
В тишине посижу, зарифмую:
Строка за строкой на биток, ведь мы от этого кайфуем.
Я не примеряю на себе шкуру чужую -
Это моя жизнь и именно так живу я.

Мне с ними нечего делить,
И пусть они не учат меня, как мне жить.
Нам с ними нечего делить,
И пусть они нас не учат, как нам жить.

Зануда:
Мне с ними н**уя делить,
И пусть они не учат меня как мне жить, в натуре!
Нам с вами нечего делить,
Не стоит нас учить, как нам жить, братуля.

Мне лично ровно, кто там, что там и чем дышит,
Кто угарает по пиву, кто угарает по крышам.
Я выжигаю свой нос новогодним приходом.
Ночью на ЦАО, Зануда с полуночной породой.
Пародий не терпит и по битам ценит нас он.
Мусора посланы на**й - Зануда им не подвластен.
9 грамм меня, надеюсь, поддержит куплетом.
Зануда проснулся, увидел видос, вспомнил песню про лето.
Рем счас подгонит немного нам стафа,
Я не хочу улыбаться - хочу просто я стать улыбакой.
В соседней комнатухе Стас бьёт ДЫМу татуху.
16 кварталов на связи, Ахимас наш братуха.
Я уже улыбака: тай-чи, "Snickers"-батончик.
Я может не супер, но поймал Зануда биточек. Е!

9 грамм a.k.a. Avetis:
Мне с ними нечего делить,
И пусть они не учат меня, как мне жить.

Gypsy King a.k.a. MC Help:
Это глубоко, брат, где-то под сердцем лежит.
Я сыт по горло теми, кто над нами стоит,
Теми, кто дышит в затылок, заставляя куда-то спешить,
Предоставляет нам выбор, но это ничего не решит.
Каждый, ведь, хочет с этой отравы нажить,
Любой проповедник кричит то, что он не грешит,
Бросает в лужи слова, ведь это игра,
Не важно, брат, где ты: Ё-бург или Москва.
Вместе с дымом табачным я взлетаю легко,
Я выбрал эту дорогу, от дома уже далеко.
Серые тени пытаются нам насолить,
Но ведь ты понимаешь, что нам нечего с ними делить...

9 грамм a.k.a. Avetis:
Мне с ними нечего делить,
И пусть они не учат меня, как мне жить.
Нам с ними нечего делить,
И пусть они нас не учат, как нам жить.

Bugz a.k.a. 9mm:
Мне нечего делить с теми,
Кто слепо верит, что счастье - это деньги.
Готовы продать свою честь и душу за гроши,
А какова сумма: каждый сам для себя решит.
Питер ворошит листья, мы меняем погоду,
Меняем спутников жизни, покупая чистую воду.
Никто не ищет любовь - достаточно секса.
Всё поменялось вокруг, люди лишаются детства.
Хорошо когда греет рядом братское сердце,
Когда есть на кого положиться и надеяться.
Рано или поздно густой дым развеется,
Сомнения рассеятся и всё опять изменится.
Екатеринбург, Москва: две тысячи десять.
Люди не могут без нас, а мы не можем без песен.
Часто пересекаясь знаю, что этот мир тесен.
Короче, мне нечего делить с теми кто меня бесит.

Зануда:
Мне с ними не**я делить,
И пусть они не учат меня как мне жить, в натуре!
Нам с вами нечего делить,
Не стоит нас учить, как нам жить, братуля.

ДЫМ:
Е-е-е!
Грамм за граммом, лятки плавятся
Правда-правда, и так было - так и останется.
На квартале пацы на суете,
Всё это есть уже в текстах, но не у тех.
Ха-ха, и смех, и грех. Здесь
Пта-ха, 9 грамм и хорошёвский замес
Под битос от Ахимаса.
Ты знаешь, на петлю запишу трассу,
И дыми дальше.
Не спеши, погоди ещё чуток:
Твоя с*ка слушает и пускает сок,
Браток, будь спок, мы на мировой,
А ваще с чего ты взял, что сможешь принять бой, а?
Короче, проще: в простоте сила,
Извините, но слюна микрофон оросила.
И если с*ка спросит, кто читал там:
ЦАО Recordz и банда Жёлтых бандан.

Настя:

Гитем сирум ес индз у лалис ес такун сирелис- (знаю, что любишь меня и тайком плачешь любимый)
хервиц херу- (далеко в дали)
авах нра гркум байц дэр индз ес ду гркум- (увы но в её объятиях ты меня до сих пор обнимаешь)
сирелис- (любимый)
инчу аса инчу- (почему, скажи почему?)

Гарик:

те еркум ес тхур- (грустно поешь)
ес ем галис кез мот сирелис- (я еду к тебе в гости, любимая)
херу хервиц- (из далека)
ми айн ераз ергов ах ерази хетков сирелис- (только мечта с песней, ах, с мечтой, твой любимый)
инчу аса инчу- (почему скажи почему)

Припев:

гишерэ еркар эр аранц кез- (ночь была длинной без тебя)
им сере ткарэ аранц кез- (моя любовь погибает без тебя)
вар серет вар серет- (зажгись твоя любовь зажгись)
ачкерт канчерт- (твои глаза зовущие)
айрум ен индз айрум хокис- (сжигают меня,сжигают душу)

Сини твои очи
А лы точно знаю
Потону

Я к бы токи
Птахою взлетила у весны
Любовь моя
Как чужую душу
Стука писем душу

С тобою порочья

Say you would
Would you come with me, my love, would you come?
Would you come with me, my love, down the line?
Would you come with me, my love, all the way?
Would you be only mine for good- just say you would.
Only mine for good, say you would.

Would you keep making me laugh, would you keep?
Would you keep making me cry, would you keep?
Would you keep turning me on, turning on?
Would you only mine for good- just say you would.
Only mine for good, say you would.

(R)
Come on, say yes, my love (you gotta say yes)
Say you would, say you would

Would you stay with me, my love, when I’m down?
Would you stay when the wheels are turning round?
Would you stay if the winds are blowing hard?
Would you be only mine for good- just say you would.
Only mine for good
Say you would (3) just say you would.
Say you would (3) just say you would.

Пролет, пролет, пролет, пролет,
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Пролет, пролет, пролет, пролет,
в косите ни блика, в кръвта ни тече...

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

...

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ни блика, в кръвта ни тече...

Станаха девет години,
откак се Стоян изгуби -
отиде Стоян в гората,
отиде и се не върна.
Нито си хабер* проводи
Дали го дърво удари,
дали го мечка изяде,
или го турци хванаха
им му главата вземаха?
Гората мълчи, не казва...

Цяло го село забрави,
забрави и го прежали.
Майка му не го забрави,
нито го майка прежали;
изтекоха й очите
по пътищата да гледа
дано се Стоян зададе;
заболяха я устата
де кого срещне да пита,
да пита и да разпитва:
Не сте ли, хора, видяли
мойто момче Стояна?
Хората чудом питаха:
Какво ти е, бабо, момчето?
Жално си майка нарежда:
Едно ми лично юначе
със снага стройна левентска,
със очи черни соколски
и с личен белег на чело,
от тежка рана останал,
лесно ще да го познайте;
Стоян ми е чедо едничко,
на тейко вярна отмяна,
на майка вярна опора
Хайдутин беше тейко му,
на хайдутите байрактар,
ала го турци хванаха,
хванаха и погубиха
Сираче Стоян остана
и него майка изгуби
станаха девет години
Никой на майка не каза
да е видял нейде Стояна

Стояновата майчица
ситни си сълзи ронерше
ронеше и си мислеше
какво да прави да стори
Стояна да си намери
Да мога Божке, да мога,
на птичка да се превърна,
на птичка, на гълъбичка,
чак до Стамбула ще ида,
Стояна ще си намеря...

Както си майка мислеше
и се на птичка превърна,
на птичка, на гълъбичка
Сиви си крилца разпери,
разпери и ги размаха
към Стамбул града полетя
Три дни и три нощи летяла
чак до Стамбула стигнала
до Стамбул, до Цариграда
до цариградки зандани

Цариградските зандани
със яки стени градени
със мермер камък покрити
никой не може да влезе
да влезе ни пък излезе

Стояновата майчица,
това ми сиво гълъбче
на тъмницата кацнало,
кацнало и загукало
и бистри сълзи ронило

Ключари навън излизат
птичката да си пропъдят,
птичката гълъбичката,
ала тя стои, не хвърка,
жално си гука, нарежда
и бистри сълзи пролива
Три дни и три нощи гукала,
три дни и три нощи плакала,
сълзи през мрамор минали,
в тъмницата прокапало
В тъмница лежи млад Стоян
той си е хитър и умен
бързо се Стоян досети
и си на ключар продума:

Ключарю, ти мой вардачо,
станаха девет години
как лежа тука, как гина
туй чудо не е ставало
в тъмница не е капало
Я ме навънка изведи
да си нагоре погледна -
дали е време дъждовно
дали е киша хванала,
защо тъмница прокапа

Ключар Стояна послуша,
че му ръцете развърза,
ръцете, още краката
и тежки порти отключи
Стоян си навън излезе,
право нагоре погледна,
сиво гълъбче съгледа
Стояновата майчица,
това ми сиво гълъбче
сиви си крилца размаха,
право при Стоян отива,
на дясно рамо кацнало,
жално си милно гукнало,
гукнало и продумало:

Стояне, синко Стояне,
аз не съм сиво гълъбче
а най съм сине, майка ти
девет години те чакам
девет години те жаля
Цяло те село забрави
забрави и те прежали
само аз не те прежалих
нещо ми сине казува
че си жив майка че си здрав

Стоян на майка думаше:
Сполай ти майко, че дойде,
мене в тъмница да видиш
девет години как лежа,
никой се за мен не сети,
никой си за мен не спомни

Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога от двори излязох
и си нагоре потеглих
към стръмно хладно усое
Двама ме турци стигнаха
и още двама насреща
Почакай, сербез* Стояне
нещо ще да те питаме
Не си ли виждал тъдява
пашова хрътка хвърката,
пашови сиви сиколи?
Дордето, майко, да кажа:
Не съм ги виждал, агалар,
те ме отзаде хванаха,
назад ми ръце извиха,
черни ми върви развиха
и ми мръцете вързаха
Остра си брадва изпуснах,
мъжки си сили изгубих
Тогаз ми турчин продума:
Я дур* бе, Стоян хаймана,
нас ни пашата поръча
назаде да те повърнем,
при него да те заведем,
на него изин* да дадеш,
дето си рая подучил
закона да не зачита
вергия* да му не плаща
селяма да му не взема
на него и на агите,
агите и чорбаджиите
Чудих се, майко, маех се,
какво да сторя, да правя,
от турци да се отърва
про паша да не отивам
пашата милост не знае
пашата и чорбаджи Никола
чорбаджи Йовчо изедник
изедник, турско мекере
Те каил*, майко, не стават
дето бил тейко хайдутин,
на хайдутите байрактар
аз съм на него приличал,
същата снага съм имал,
същото сърце съм носел
същите очи соколски,
същата сила юнашка
Боят се, майко, плашат се
в гората да не забягна,
като тейко си да стана
байрака да му развея,
пашалък да им разваля,
пашалък, още агалък

Чудех се, майко, маех се,
па си силите премерих,
черни си върви разкъсах
и си ръцете отвързах,
с остра си брадва замахнах,
на турчин глава отрязах

С остра си брадва замахнах,
на турчин глава отрязах,
другите трима хукнаха,
един през други бягаха
Таман се майко, наканих,
гората да си поема
по тейковите пътеки
ето че иде насреща
пашова вярна потеря
и сам пашата начело
Ей гиди хайдут Стояне,
сега ми немойш избяга
сабята като размахам,
главата ще ти отхвръкне
Но ти си холан*, юначен,
юначен, още безстрашен,
я хайде каул* да сторим:
хайдутлук да си зарежеш,
на Аллах верен да станеш,
при мене служба да служиш
Живота ще ти харижа,
със бакшиш ще те посипя
Мене ме, майко, догневя
и си на паша продумах:
Пашо ле, пашо ефенди,
слушай ме и го запомни:
Аз няма глава да склоня,
аз няма ибрик да нося,
стигат ти твоите кучета,
като ми хаджи Никола,
чорбаджи Йовчо изедник,
изедник - турско мекере
Ето ми, пашо, главата,
главата можеш да вземеш,
сърцето мое остава,
сърцето, пашо, българско!

Тогаз ме, майко, хвърлиха
във тая тъмна тъмница
във тия хладни зандани
дето се човек не мярка
дето се пилци не чуват
Ето веч девет години
първото пиле как чувам,
първото пиле как чувам,
това ми сиво гълъбче -
моята мила майчица

Но ти си, майко, запомни
и го във село разкажи:
Девет години как лежа
и още девет да лежа,
пак съм си, майко, същия,
същия Стоян хайдутин,
на хайдут Теня момчето
на Теня байрактарина
и няма глава да склоня,
дорде не падне царството,
царството-господарството
със тия паши бейове,
хаджии и чорбаджии...

Стояновата майчица
това ми сиво гълъбче
то си към Стоян приближи
жално го в очи загледа
милно го с крилца погали

Че лесно ли е на майка
със чедо да се разделя
Пак си крилцата размаха,
над Цариграда премина,
над мътна река Марица,
над равно поле тракийско
В пусто си дворе кацнало,
хем пусто, хем трънясало,
без мъжка ръка остало,
девет години черняло

Това ми сиво гълъбче
пак се на човек превърна -
на Стоянова майчица
Тя си на прага седеше,
ситни си сълзи ронеше
и си за Стоян мислеше...

Станаха девет години,
откак се Стоян изгуби -
отиде Стоян в гората,
отиде и се не върна.
Нито си хабер* проводи
Дали го дърво удари,
дали го мечка изяде,
или го турци хванаха
им му главата вземаха?
Гората мълчи, не казва...

Цяло го село забрави,
забрави и го прежали.
Майка му не го забрави,
нито го майка прежали;
изтекоха й очите
по пътищата да гледа
дано се Стоян зададе;
заболяха я устата
де кого срещне да пита,
да пита и да разпитва:
Не сте ли, хора, видяли
мойто момче Стояна?
Хората чудом питаха:
Какво ти е, бабо, момчето?
Жално си майка нарежда:
Едно ми лично юначе
със снага стройна левентска,
със очи черни соколски
и с личен белег на чело,
от тежка рана останал,
лесно ще да го познайте;
Стоян ми е чедо едничко,
на тейко вярна отмяна,
на майка вярна опора
Хайдутин беше тейко му,
на хайдутите байрактар,
ала го турци хванаха,
хванаха и погубиха
Сираче Стоян остана
и него майка изгуби
станаха девет години
Никой на майка не каза
да е видял нейде Стояна

Стояновата майчица
ситни си сълзи ронерше
ронеше и си мислеше
какво да прави да стори
Стояна да си намери
Да мога Божке, да мога,
на птичка да се превърна,
на птичка, на гълъбичка,
чак до Стамбула ще ида,
Стояна ще си намеря...

Както си майка мислеше
и се на птичка превърна,
на птичка, на гълъбичка
Сиви си крилца разпери,
разпери и ги размаха
към Стамбул града полетя
Три дни и три нощи летяла
чак до Стамбула стигнала
до Стамбул, до Цариграда
до цариградки зандани

Цариградските зандани
със яки стени градени
със мермер камък покрити
никой не може да влезе
да влезе ни пък излезе

Стояновата майчица,
това ми сиво гълъбче
на тъмницата кацнало,
кацнало и загукало
и бистри сълзи ронило

Ключари навън излизат
птичката да си пропъдят,
птичката гълъбичката,
ала тя стои, не хвърка,
жално си гука, нарежда
и бистри сълзи пролива
Три дни и три нощи гукала,
три дни и три нощи плакала,
сълзи през мрамор минали,
в тъмницата прокапало
В тъмница лежи млад Стоян
той си е хитър и умен
бързо се Стоян досети
и си на ключар продума:

Ключарю, ти мой вардачо,
станаха девет години
как лежа тука, как гина
туй чудо не е ставало
в тъмница не е капало
Я ме навънка изведи
да си нагоре погледна -
дали е време дъждовно
дали е киша хванала,
защо тъмница прокапа

Ключар Стояна послуша,
че му ръцете развърза,
ръцете, още краката
и тежки порти отключи
Стоян си навън излезе,
право нагоре погледна,
сиво гълъбче съгледа
Стояновата майчица,
това ми сиво гълъбче
сиви си крилца размаха,
право при Стоян отива,
на дясно рамо кацнало,
жално си милно гукнало,
гукнало и продумало:

Стояне, синко Стояне,
аз не съм сиво гълъбче
а най съм сине, майка ти
девет години те чакам
девет години те жаля
Цяло те село забрави
забрави и те прежали
само аз не те прежалих
нещо ми сине казува
че си жив майка че си здрав

Стоян на майка думаше:
Сполай ти майко, че дойде,
мене в тъмница да видиш
девет години как лежа,
никой се за мен не сети,
никой си за мен не спомни

Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога от двори излязох
и си нагоре потеглих
към стръмно хладно усое
Двама ме турци стигнаха
и още двама насреща
Почакай, сербез* Стояне
нещо ще да те питаме
Не си ли виждал тъдява
пашова хрътка хвърката,
пашови сиви сиколи?
Дордето, майко, да кажа:
Не съм ги виждал, агалар,
те ме отзаде хванаха,
назад ми ръце извиха,
черни ми върви развиха
и ми мръцете вързаха
Остра си брадва изпуснах,
мъжки си сили изгубих
Тогаз ми турчин продума:
Я дур* бе, Стоян хаймана,
нас ни пашата поръча
назаде да те повърнем,
при него да те заведем,
на него изин* да дадеш,
дето си рая подучил
закона да не зачита
вергия* да му не плаща
селяма да му не взема
на него и на агите,
агите и чорбаджиите
Чудих се, майко, маех се,
какво да сторя, да правя,
от турци да се отърва
про паша да не отивам
пашата милост не знае
пашата и чорбаджи Никола
чорбаджи Йовчо изедник
изедник, турско мекере
Те каил*, майко, не стават
дето бил тейко хайдутин,
на хайдутите байрактар
аз съм на него приличал,
същата снага съм имал,
същото сърце съм носел
същите очи соколски,
същата сила юнашка
Боят се, майко, плашат се
в гората да не забягна,
като тейко си да стана
байрака да му развея,
пашалък да им разваля,
пашалък, още агалък

Чудех се, майко, маех се,
па си силите премерих,
черни си върви разкъсах
и си ръцете отвързах,
с остра си брадва замахнах,
на турчин глава отрязах

С остра си брадва замахнах,
на турчин глава отрязах,
другите трима хукнаха,
един през други бягаха
Таман се майко, наканих,
гората да си поема
по тейковите пътеки
ето че иде насреща
пашова вярна потеря
и сам пашата начело
Ей гиди хайдут Стояне,
сега ми немойш избяга
сабята като размахам,
главата ще ти отхвръкне
Но ти си холан*, юначен,
юначен, още безстрашен,
я хайде каул* да сторим:
хайдутлук да си зарежеш,
на Аллах верен да станеш,
при мене служба да служиш
Живота ще ти харижа,
със бакшиш ще те посипя
Мене ме, майко, догневя
и си на паша продумах:
Пашо ле, пашо ефенди,
слушай ме и го запомни:
Аз няма глава да склоня,
аз няма ибрик да нося,
стигат ти твоите кучета,
като ми хаджи Никола,
чорбаджи Йовчо изедник,
изедник - турско мекере
Ето ми, пашо, главата,
главата можеш да вземеш,
сърцето мое остава,
сърцето, пашо, българско!

Тогаз ме, майко, хвърлиха
във тая тъмна тъмница
във тия хладни зандани
дето се човек не мярка
дето се пилци не чуват
Ето веч девет години
първото пиле как чувам,
първото пиле как чувам,
това ми сиво гълъбче -
моята мила майчица

Но ти си, майко, запомни
и го във село разкажи:
Девет години как лежа
и още девет да лежа,
пак съм си, майко, същия,
същия Стоян хайдутин,
на хайдут Теня момчето
на Теня байрактарина
и няма глава да склоня,
дорде не падне царството,
царството-господарството
със тия паши бейове,
хаджии и чорбаджии...

Стояновата майчица
това ми сиво гълъбче
то си към Стоян приближи
жално го в очи загледа
милно го с крилца погали

Че лесно ли е на майка
със чедо да се разделя
Пак си крилцата размаха,
над Цариграда премина,
над мътна река Марица,
над равно поле тракийско
В пусто си дворе кацнало,
хем пусто, хем трънясало,
без мъжка ръка остало,
девет години черняло

Това ми сиво гълъбче
пак се на човек превърна -
на Стоянова майчица
Тя си на прага седеше,
ситни си сълзи ронеше
и си за Стоян мислеше...

Аз съм дърта пияница
Пия айран с баница
И поклащам си ланеца,
докат' карам бавареца.

Аз съм дърта пияница
Мярка нямам, ни граница
И в Балкана с раница -
без късмет, но с баница.

Живял съм на село
и ял съм много лук.
На старата ми баба
от сухия суджук.

Карал съм патки,
хвърлял съм пиратки,
ходил съм с шматки,
на баба чудния внук.

Аз съм дърта пияница
Пия айран с баница
И поклащам си ланеца,
докат' карам бавареца.

Аз съм дърта пияница
Мярка нямам, ни граница
И в Балкана с раница -
без късмет, но с баница.

А после станах градски,
сериозен студент.
Водих засукани мацки
в споделен апартамент.

Започнах да бачкам,
животът ме смачка.
Станах детска играчка
кой кат' мен, кой кат' мен?

Аз съм дърта пияница
Пия айран с баница
И поклащам си ланеца,
докат' карам бавареца.

Аз съм дърта пияница
Мярка нямам, ни граница
И в Балкана с раница -
без късмет, но с баница.

Аз съм дърта пияница
Пия айран с баница
И поклащам си ланеца,
докат' карам бавареца.

Аз съм дърта пияница
Мярка нямам, ни граница
И в Балкана с раница -
без късмет, но с баница.

– От мед ли ти са устана, момне ле,
от червен невен очинки,
та не смейш да ми продумаш, момне ле,
ни в очи да ма погльоднеш?

– Как да ти дума продумам, юначе,
как да та в очи погльодна –
майка ми лежи, умира, юначе,
бубайко в равноно поле!

– Майка ти дано не стане, момне ле,
бобо ти дано не дойде,
самички дано останем, севдице,
дваминка да са зьомиме!

Крифконо фесче видиш ли,
ага го носям галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Белко коланче видиш ли,
ага го носям, галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Червен миндилчек видиш ли,
ага го носям галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш носи го.

Чибучна ризка видиш ли,
ага я кошкам галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш кошкай я.

Шалъм шалвари видиш ли,
ага ги футам галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш футай ги.

Льоскати кундри видиш ли
ага ги тропкам галиш ли?
Галям, галям, как да не галям,
колконо можеш тропкай ги.

Една малко по-романтична история.. Горчиво..

Срещнах ли голямата любов?
Казах си: ''За нея съм готов''.
Заклевам те единствена бъди.
Откривай ме в твоите мечти.

Завинаги и след това намирам в нея любовта.
Завинаги и след това е само тя единствена.
Завинаги и след това ти единствен на света.
Завинаги и след това с теб до края на света.

В моите нощи нямаше луна.. Твоите очи са светлина..
Сега звездите светят пак навън.
Моля остани ти моят сън.

Завинаги и след това намирам в нея любовта.
Завинаги и след това е само тя единствена.
Завинаги и след това ти единствен на света.
Завинаги и след това с теб до края на света. (x2)

Завинаги и след това с теб до края на света.
Завинаги и след това сме аз и ти във вечността.
Завинаги и след това любима моя ти мечта.
Завинаги и след това сме аз и те във вечността.
Завинаги и след това любима моя ти мечта.. Завинаги..

Всяка вечер пълнят се очите ми
раните ги няма, само белези.
Пълните бутилки празня ги наред,
но сърцето търси само теб.

Не си признавах, че съм наранена
пробвах да повярвам, че не си за мен.
Имах други в живота си проклет,
но сърцето търси само теб.

Припев:
Толкова ли трудно беше да останеш
когато ме боли, ръката ми да хванеш?
Колкото и пъти да отричам, зная
без тебе идва края.
Вечер гледам към луната
всяка нощ все на мен така се пада.
Пробвах други да целувам,
но когато заспя тебе пак те сънувам.
В дъното на океана ще се хвърля за теб
само за да те хвана.
Всичко друго ще оставя
само тебе така и не мога да те забравя.

С нови дрехи всеки ден обличам се,
да си кажат 'ето я, щастлива е.
Все повтарям всичко, че ми е наред,
но сърцето търси само теб.

Със скъпите коли си обикалям,
но е празно вече мястото до мен.
Правя всичко, за да продължа напред,
но сърцето търси само теб.

Припев:

Давам сърцето си отново да съм с теб.
Давам живота си без тебе съм проклет.

Припев:

I fear real danger
This world ain't simple
But I'm strong, I know how to get out
And I'll find my way 'cause
'Cause it's love, real simple
And that's how it works
Oh ooh

So won't you just give it up 'cause you don't understand
Big it up, but you don't understand
(This world, this time I feel explode)
And it's really nice, but you don't understand
So big it down, 'cause you don't understand, yeah

'Cause you don't understand, baby
I feel it's fallen down
I know I'll catch it
You crazy world, crazy world, yeah
I feel real passionnate
You feel the sun comes down
I'll make it shine, yeah
You crazy world, crazy world yeah

I can see your fear 'cause
This world ain't simple
But I'm strong, I know how to stay out
And I'll find my way 'cause
'Cause it's love, it's love, it's love, it's love, it's loving yeah
Oh-oh, oh

So won't you just give it up 'cause you don't understand
Big it up, but you don't understand
(This world, this time. I feel explode)
And it's really nice, but you don't understand

So big it down, 'cause you don't understand, yeah
(This world, this time. I go for less)
'Cause you don't understand, baby
I feel it's fallin' down

I know I'll catch it
You crazy world, crazy world, yeah
I feel real passionnate
You feel the sun comes down
I'll make it shine, yeah
You crazy world, crazy world yeah
I feel it's fallin' down
I know I'll catch it
You crazy world, crazy world, yeah
I feel real passionnate
You feel the sun comes down
I'll make it shine, yeah
You crazy world, crazy world yeah
Crazy world, crazy world yeah
Crazy world, crazy world yeah

Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!

Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
Пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!

Малко кученце ти подарих.
Красиво, меко, пухкаво.
Но видях го днес изхвърлено.
Като мене същото..
Само по улиците скита се.
Гладно, болно, мърляво..
Ти го гониш, то обича те.
Като мене - същото!

Припев:
Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!

Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
Пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!

Като един нещастник чакам те!
Да видя теб от някъде..
Без да знам ще ме погледнеш ли.
Или подминеш ти..
Онова момченце бедното, кървящото, раненото..
То не спря да иска само теб.
Удряй ме, обичам те!

Припев:
Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!

Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
Пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!

На човек без тебе не приличам!
Във едно и също се обличам.
Но за кого да съм красив?
Но човек ли съм изобщо питам?
Като куче съм от теб изритан..
И за кого да бъда жив?

Припев:
Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам те бе!
Умира ми се!

Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се?
Пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!

Ще ме видиш, но не сега,
почакай пак да стана цяла.
Да изтече любовта от вените,
да те няма теб в мене.

Припев:
Не идвай да пием, накрая напиваш ме,
от всички се крием, накрая изгубвам те.
Не идвай отново, оставам с нищото,
не искам да пробвам, боли ме от същото.

Щом си тръгнеш разпадам се,
по мене нищо здраво няма.
И като лодка в морето нося се,
без да зная накъде след тебе.

Припев: (x3)

Нима забравихте за нас 056 Бургас, Сливен (смело, смело)
Нима забравихте за нас Zanimation Бургас, Изгрев
Нима забравихте за нас 056 Бургас, Сливен (смело, смело)
Нима забравихте за нас Zanimation Бургас, Изгрев

Залитва тежката, повечето не повтарят грешката,
смешката, след заболекар ще ти пукна смешката
Мишо The Machine is on the mission
Zanimation работим добре дошъл Edition
За някой рани няма рима само белези
Но никой от чуждите не носим върху себе си
И рошав фешъни зачеша ли, валят звезди
И щом реша, режа, руши тишината ми шуми
С други думи, думи нямам само рими пиша
А другите са като другите и те издишат
За да съм различен, не смятам да засичам
FO автоматичен, но рязко съркастичен, пич
Нека да ме плюят в гръб, крайно да превърта
Трака ли ги удря пръв и ги изкъртва
056 хейтъри отдава чест, бях и вчера съм и днес
Нещо повече от текст дрeхите са пак наред.

Нима забравихте за нас 056 Бургас, Сливен (смело, смело)
Нима забравихте за нас Zanimation Бургас, Изгрев
Нима забравихте за нас 056 Бургас, Сливен (смело, смело)
Нима забравихте за нас Zanimation Бургас, Изгрев

А на мъртвата му писна, само пише не записва
Каза пак ще вляза само като спре да ми садисва
Лист, два кво са да запиша по въпроса, липсвам
Само докато изпуша Коза. Няма да ме видиш тъп,
Не съм виновен аз, такъв направи ме градът,
Улиците на Бургас, ще дойда сам и като тесте ще се
Раздам и ще се разцепа кат' тако'а направо там,
Че всичко живо на крак изправям, на кой разправям
От другите се различавам, по това че ставам
Събира текстове от постовете в Instagram
Т'ва не ти е песен, а досаден спам от недоспан
Прав си ще ме нахраниш 'ма ща изям, отново
Шу-шу му-шу станахте на Ти-ри-рам
Раз, два, три град по Бургаски (ски), за да
Видя че се чувам, ръкопляскай
(ВСИЧКО ЖИВО ГОРЕ)

Нима забравихте за нас 056 Бургас, Сливен (смело, смело)
Нима забравихте за нас Zanimation Бургас, Изгрев
Нима забравихте за нас 056 Бургас, Сливен (смело, смело)
Нима забравихте за нас Zanimation Бургас, Изгрев

[Нима забравихте за нас 056 Бургас, Сливен (смело, смело)
Нима забравихте за нас Zanimation Бургас, Изгрев]

Нима забравихте за нас 056 Бургас, Сливен (смело, смело)
Нима забравихте за нас Zanimation Бургас, Изгрев

[Нима забравихте за нас 056 Бургас, Сливен (заедно с Пеко)]

Заходят старые друзья под вечерок
На чашку чая или так, на огонек.
Занять червонец до утра и покурить,
На тесной кухне по душам поговорить.

Приспів:
За нашу дружбу бокал вина.
Я с ними выпью опять до дна.
И пусть не хмурится жена,
Сидеть мы будем дотемна
И вспомним наши золотые времена.
И пусть не хмурится жена,
Сидеть мы будем дотемна
И вспомним наши золотые времена.

Заходят старые друзья и я им рад.
Бывает, шутят, а бывает, и грустят.
Девченок вспомнят и ребят, ведь не пустяк -
Кто разошелся, кто женат, кто холостяк.

Приспів

Заходят старые друзья под вечерок
На чашку чая или так, на огонек.
Ко мне по делу или просто по пути,
И проболтаем мы - часов до десяти.

Приспів