Времето вече не говори с нас като братя по съдба,
а в гърба ни впива шпори и ни повежда по ръба.
Кой желае да накара времето да ни стане враг
и вместо път да ни прокарва, да ни подлага вечно крак...
Припев:
За стрелките да се хванем, времето да уловим -
днеска ако изостанем, дълго ще вървим!
Революция в главата! Революция в сърцата!
Революция отвътре! Колко още?! Колко пъти?!
Ние ли времето ще яздим или пък то ще язди нас?!
Който е свикнал да го шибат вечно ще лежи в прахта!
Пак ако ни догони Сънчо и ни приспи за още век,
няма с целувки да ни будят, а живи ще ни погребат!
