Гроздана по двор ходеше,
за майка сълзи ронеше.
"Защо ме, мале остави,
едничка, мале, самичка?
Кат си ме мене родила
да си ме мене хвърлила!
Мене ми вече додяло
моите верни другарки.
Моите верни другарки
все на мен те да ми думат :
"Гроздана черна и грозна,
Гроздана клето сираче!
Гроздана черна и грозна,
Гроздана клето сираче!
Магия да й направим,
магия болна да легне!"
