А колко странно е, когато си сама навън,
след тебе лутам се както в първи сън.
И колко тъжно е, гори, зелените листа,
света събужда се, а ти си пак сама.
Припев:
Колко си красива сега,
къпеш се в нежни тъжни листа,
от лицето ми лети сълза.
Протягаш се едва, седиш в желязното легло,
косите скрили са гърдите от стъкло.
А ти си пак дете, към теб посягам с ръка,
сега готова си да властваш над света.
Припев:
А колко странно е, когато си сама навън,
след тебе лутам се както в първи сън.
Припев:
Колко си красива сега,
къпеш се в нежни тъжни листа,
от лицето ми лети сълза.
Тъмна сянка на студена вода.
Сега си спомням първата игра,
тогава бе дете сега си жена.
Докосвахме с устни любовта.
