Стари градски песни

Стари градски песни - Под липите

(текст / lyrics)

Под липите сам - самичък,
бродя бледен и посърнал,
че любимото момиче
няма нивга да се върне.

Нощта бе тиха и безлунна,
липите ронят златен прах.
Тук нявга първи я целунах
и нейна радост бях.

Пада златен прах върху ми,
ала в тая нощ самотен
шепна безутешни думи:
„Колко много я обичам!".

И сам, притиснат до липата
със болка съкрушена гръд,
нали не виждат се сърцата
нежно как туптят.