Хей, ти ли сам извъртя този път?!
Как ти стигна сила
по стената сива
слънце да носиш, без да изгориш
и да го пръснеш
в нощта ръждива ти.
А сега, накъде
с празни ръце?
Падна светлина над тази стена
и видя,
че пред тебе е зелената врата -
вечно жадувала
твоята човешка, силна обич
да влезе тук.
Добър ден, любов, добър ден!
Как живя без мен?
Последни стъпки и пак - излишни думи,
вратата е пред нас,
но ний сме чужди.
Неосъществена наша мечта,
неосъществена остава тя.
Последни стъпки и пак - излишни думи,
Вратата е пред нас,
но ний сме чужди.
