По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд,
а аз какво да обещая?
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара,
обичам те до тук.
Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек
от релсите излязал.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.
И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки,
обичам те...
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
