Някой ден ще срещна случайно,
ей, така, както си вървя
онова момиче незнайно,
дето все ми е в мисълта.
Дето дни и нощи безкрайни
съм държал нежно за ръка
и съм шепнал думи потайни
сам със себе си под дъжда.
Припев:
Аз за жест и поглед престорен
репетирах до зори
и успех напълно безспорен,
все очаквах, но уви.
Като дим от вятър подгонен
покрай мен бързо мина тя.
Като зов от ехо подмамен
моят глас колебливо спря.
Като вик от време изпуснат
пак останах напълно сам.
И под погледи присмехулни
аз разбрах че била е там.
Няма как, ще чакам отново
да се появи край мен.
И дано я видя повторно
или друга в този ден.
Някой ден ще срещна случайно,
ей, така, както си вървя
онова момиче незнайно,
дето все ми е в мисълта.
Дето дни и нощи безкрайни
съм държал нежно за ръка
и съм шепнал думи потайни
сам със себе си под дъжда.
Припев:
Аз за жест и поглед престорен
репетирах до зори
и успех напълно безспорен,
все очаквах, но уви.
Няма как, ще чакам отново
да се появи край мен
и дано я видя повторно
или друга в този ден. (х3)
