[Куплет 1]
Чувстваш ли се като найлонов плик,
носещ се по вятъра, копнеещ за нов миг?
Чувстваш ли се тънък като лист хартия,
като къща от карти, в миг рухва, не остая?
Чувстваш ли се вече дълбоко погребан?
Шест стъпки под писъци, но никой не ги чул, остана.
Знаеш ли, че още има шанс за теб?
Защото в теб искра гори без чет.
[Преди припева]
Просто запали ти светлината
и нека грей,
завладей нощта тогава
като в празничен ден.
[Припев]
Защото, скъпа, ти си фойерверк,
хайде, покажи на всички своя блясък смел,
докато летиш през небеса-а-а.
Скъпа, ти си фойерверк,
хайде, нека твоят цвят избухне в страст,
ще ги оставиш всички в захлас, хлас, хлас.
[Куплет 2]
Не трябва да си просто загубено място,
ти си единствена, незаменима в свяста.
Ако само знаеш бъдещето що предвещава —
след ураган дъга накрая идва, грее.
Може би причина да са вратите затворени,
за да отвориш тази към пътя съвършен и стоплен.
Като светкавица сърцето ти ще сияе,
а когато дойде час, ти ще узнаеш.
[Преди припева]
Просто запали ти светлината
и нека грей,
завладей нощта тогава
като в празничен ден.
[Припев]
Защото, скъпа, ти си фойерверк,
хайде, покажи на всички своя блясък смел,
докато летиш през небеса-а-а.
Скъпа, ти си фойерверк,
хайде, нека твоят цвят избухне в страст,
ще ги оставиш всички в захлас, хлас, хлас.
[Мост]
Бум, бум, бум,
по-ярка от луната, на-на-на,
винаги е било във теб, теб, теб,
и време е да го пуснеш на-вън, вън, вън.
[Припев]
Защото, скъпа, ти си фойерверк,
хайде, покажи на всички своя блясък смел,
докато летиш през небеса-а-а.
Скъпа, ти си фойерверк,
хайде, нека твоят цвят избухне в страст,
ще ги оставиш всички в захлас, хлас, хлас.
[Финал]
По-ярка от луната, на-на-на,
по-ярка от луната, на-на-на.