Това лято — нашето лято, помни го добре
Без спасителни жилетки скачаме през прозореца
С дим-дим и с конячни тапи, а аз
Покрай-покрай, ти, biach, такава плаха
Ти глътка вино, като младата Орнела Мути
Ти пияна от себе си, тъй гладна, хайде да забъркаме нещо
Ти като Моника Белучи, да-да, дори по-добре
От теб като от понита ме обзема, помня, имаше случай
Защото тя ще те погуби, смешен
Не с устните, тъй с гръдта смутен
А хората ти казваха, и какво?
Кои са тези съдии? Говеда
Защото гърлата чакат, съхнат, за бялото отиде ходокът
Адамовата ябълка стяга чорапогащник, мокри се, усещаш ли там хладинката
Остана само похот: да охкаш в хатата и да ахкаш
Остана само да пукнеш с хрип на дръвника: „Тъй зле“
Лилав негър няма да подаде манто, твоят изповедник
Лилав бомж ще те прободе с прът и ще свали пухенката
Като кучета, с пълни уста от син дим
Зли житни класове, непоносимо плаха си ти (А ти)
С камара вода горчива в устата (А ти)
Аз не забравих, помни и ти
Нашето лято, ейо, нашето лято, е-е
Нашето лято, ейо, нашето лято, е-е
Нашето лято, ейо, нашето лято, е-е
Нашето лято, ейо, нашето лято, е-е
Наше
Няма да ни спасят, на екрана малката Холивуд
Планина мръсни съдове, хората се притискат един към друг
Аз съм тук вече отдавна, считай, вече кой ли път
Свири „Freelove“ на Depeche Mode. Може би ще пийнеш? Ето
Дръпнахме в входа, отиваме на Патрики
Ще пия ли бира? Ще пия. Чипс Pringles Паприка
Ти като виджей МариКа, и този хрипкав глас гръден
Да, аз не съм наркоман (Да, не съм наркоман), просто блед и слаб
Какво ни е грижа за тях? По-бързо легни до мен
Тъй ми се искаше да проникна с тялото си в твоя живот
Покажи ми се, като видение на визионер
И ние горе-долу пъхтяхме, като пионери
Пенсионери гледат подире, ти си на седемнайсет
Но аз няма да се оглеждам крадешком, не
Момиченца-припевченца, пейки-скамейки
Ти влезе да учиш, а аз не. Здравей, армийке
Като кучета, с пълни уста от син дим
Зли житни класове, непоносимо плаха си ти (А ти)
С камара вода горчива в устата (А ти)
Аз не забравих, помни и ти
Нашето лято, ейо, нашето лято, е-е
Нашето лято, ейо, нашето лято, е-е
Нашето лято, ейо, нашето лято, е-е
Нашето лято, ейо, нашето лято, е-е
Сюжетецът така-така, характер на нула
Гръбчето на стола драска „АУЕ“
Гледам в учебника: буквите, сякаш подпийнали, падайки, танцуват
Във всяка точка ми се привижда твоята пета
Притисках те в ъгълчето на входа
Опипвах с ръка хълмчета-вдлъбнатини
Ти гримираше синините, чешеше си манту
Повярвай, във входа е безопасно, като в устата на Господ
Точат се към заводите в редици мравки
А хайде да се смеем в лицата на ошашавената ти роднина?
И нека ни хули вторият баща изпод заешка устна
Ние сме нечии тамагочи, но не знаем чии, уви
Ние сме малки деца, срещу нас са пълчища
И страстта, като малка бутилка, се разля за половин час
Детството, като и лятото, свърши завинаги
Здравей, сиво небе, което се напикава под себе си
Като кучета, с пълни уста от син дим
Зли житни класове, непоносимо плаха си ти (А ти)
С камара вода горчива в устата (А ти)
Аз не забравих, помни и ти
Нашето лято, нашето лято
Нашето лято, нашето лято
Нашето лято, нашето лято
Нашето лято, о-о-о (А ти)
