Blvckholes ft. Chernoburkv - Pochemu

Ты всё успеешь, ночь ведь длинная такая
Зависаешь, флэйва тает под огнями потолков
Отражается от стен звук басовых передач
Ты привык, но не совсем, ну а им не привыкать
Давит нежно шею кто-то, в темноте она красива
Извивается и плачет, пол затягивает вниз
Не заметил, как невольно из пассива удалился
Скипнул стадию и снова, ты один из самых сильных

Почему же твои губы так белеют на глазах?
Почему же твои руки холодны в моих руках?
Почему же наши души не вдвоём при свете дня?
Почему меня не встретишь? Почему? А я тебя?
Почему же твои губы так белеют на глазах?
Почему же твои руки холодны в моих руках?
Почему же наши души не вдвоём при свете дня?
Почему меня не встретишь? Почему? А я тебя?

Нужно вовремя прощаться, время обесценит всё
В твоем мире так светло, в твоем мире так темно
Нужно вовремя прощаться, ночь не пощадит тебя
Не до встречи, не до связи, береги себя, пока
Нужно вовремя прощаться, время обесценит всё
В твоем мире так светло, в твоем мире так темно
Нужно вовремя прощаться, ночь не пощадит тебя
Не до встречи, не до связи, береги себя, пока

Почему же твои губы так белеют на глазах?
Почему же твои руки холодны в моих руках?
Почему же наши души не вдвоём при свете дня?
Почему меня не встретишь? Почему? А я тебя?
Почему же твои губы так белеют на глазах?
Почему же твои руки холодны в моих руках?
Почему же наши души не вдвоём при свете дня?
Почему меня не встретишь? Почему? А я тебя?

Ще успееш всичко, нощта е толкова дълга
Увисваш, флейвърът се топи под светлините на тавана
Отразява се от стените звукът на басовите вълни
Свикнал си, но не съвсем, а на тях не им е за първи път
Някой нежно стиска шията, в мрака тя е красива
Гърчи се и плаче, подът я дърпа надолу
Не забеляза как неволно от пасива излезе
Прескочи стадия и пак си един от най-силните

Защо ли твоите устни тъй бледнеят пред очи?
Защо ли твоите ръце са студени в мойте длани?
Защо ли нашите души не са двамина в светъл ден?
Защо не ме посрещаш ти? Защо? А аз пък теб?
Защо ли твоите устни тъй бледнеят пред очи?
Защо ли твоите ръце са студени в мойте длани?
Защо ли нашите души не са двамина в светъл ден?
Защо не ме посрещаш ти? Защо? А аз пък теб?

Навреме трябва да си кажем сбогом, времето ще обезцени всичко
В твоя свят е толкова светло, в твоя свят е толкова тъмно
Навреме трябва да си кажем сбогом, нощта няма да те пощади
Не до среща, не до връзка, пази се, дочуване
Навреме трябва да си кажем сбогом, времето ще обезцени всичко
В твоя свят е толкова светло, в твоя свят е толкова тъмно
Навреме трябва да си кажем сбогом, нощта няма да те пощади
Не до среща, не до връзка, пази се, дочуване

Защо ли твоите устни тъй бледнеят пред очи?
Защо ли твоите ръце са студени в мойте длани?
Защо ли нашите души не са двамина в светъл ден?
Защо не ме посрещаш ти? Защо? А аз пък теб?
Защо ли твоите устни тъй бледнеят пред очи?
Защо ли твоите ръце са студени в мойте длани?
Защо ли нашите души не са двамина в светъл ден?
Защо не ме посрещаш ти? Защо? А аз пък теб?