[Куплет 1]
Прекрачих прага с теб, въздухът бе мразовит
но нещо в него ми напомни за дома
И шала си оставих в къщата на сестра ти
и още го пазиш в чекмеджето дори сега
[Куплет 2]
О, нежната ти същност и моят поглед прям
Пеем в колата, губим се сред севера
Листата есенни като парченца падат там
И мога да го видя след всичките тез дни
[Предприпев]
И зная, че отдавна го няма вече тук
магията изчезна, тя не е сред нас
Може да съм добре, но не съм цяла аз
О, о, о
[Припев]
Защото пак сме там, на малката уличка в града
Едва не мина на червено, гледайки към мен тогава
Вятър в косата, бях там
Помня го съвсем добре
[Куплет 3]
Албум на плота, бузите ти поруменяват
Беше хлапе с очила в тясно легло някога
Майка ти разказва как си бил във детския отбор
За миналото каза, мислейки, че бъдещето съм аз
Ключ на земята, винаги напускахме града
И мислех си, докато шофираме натам, сега, всеки миг
Той ще каже, че е любов, но ти не я нарече тъй
додето не умряхме и не бяхме погребани
Провери пулса и се върна, кълнейки, че е същото
след три месеца във гроба
И после се чудеше къде е, щом посегнах към теб
но чувствах само срам, а ти държа безжизнен ме
[Предприпев]
И зная, че отдавна го няма вече
нищо повече не можех да направя
И забравям за теб достатъчно дълго
за да забравя защо ми бе нужно
[Припев]
Защото пак сме там, посред нощта
танцуваме в кухнята на светлината от хладилника
Надолу по стълбите, бях там
Помня го съвсем добре
И пак сме там, когато никой не знаеше
Държа ме като тайна, аз теб — като обет
Свещена молитва, кълняхме се
да помним го съвсем добре, да
[Мост]
Е, може би се изгубихме в превода
Може би поисках твърде много
Но може би това бе шедьовър
додето ти го скъса цял
Бягах уплашена, бях там
Помня го съвсем добре
И пак ми звъниш само за да ме счупиш като обещание
Тъй небрежно жесток в името на честността
Аз съм смачкан лист хартия, лежащ тук
Защото помня всичко, всичко, всичко
[Куплет 4]
Казват, край добър — на всичко отговор, но съм в нов ад
всеки път, щом измамваш съзнанието ми
Каза, че ако бяхме по-близки по възраст, щеше да е добре
И от това исках да умра
Представата, която имаше за мен — коя бе тя?
Безгрижен, вечно прелестен брилянт, чийто блясък пада върху теб
Не ридаеща в баня на парти
Актриса ме пита какво се случи — ти
Ето какво се случи — ти
Ти, който с шеги скромни очарова татко ми
Отпивайки кафе, като във нощно шоу
Но после той ме гледа как чакам вратата цяла нощ, молейки те да дойдеш
[Куплет 5]
Времето не лети, то сякаш ме парализира
Искам да съм старата себе си, но още я търся
След дни с карирани ризи, нощи, в които ме направи своя
Сега връщаш нещата ми, а аз се прибирам сама
Но пазиш стария ми шал от онази първа седмица
защото ти напомня невинност и мирише на мен
Не можеш да се отървеш от него
защото го помниш съвсем добре, да
[Припев]
Защото пак сме там, когато те обичах тъй
преди да изгубиш едничкото истинско нещо, що си знаел
Беше рядко, бях там
Помня го съвсем добре
Вятър в косата, ти беше там
Помниш го цял
Надолу по стълбите, ти беше там
Помниш го цял
Беше рядко, бях там
Помня го съвсем добре
[Куплет 6]
И никога не бях добра в шегите, но ето я поантата
От времето, когато Бруклин твой разкъса плът и кост
Аз съм войник, завръщащ се с половината си тегло
И раната от сродната душа оцвети ли те в синьо?
Само между нас — осакати ли и теб тази любов?
Защото в този студ безплоден на града
аз още помня първия сняг паднал
и как блестеше, както падаше
Помня го съвсем добре
[Финал]
Само между нас — осакати ли те любовта съвсем добре?
Само между нас — помниш ли го съвсем добре?
Само между нас — аз го помня (само между нас) съвсем добре
Вятър в косата, бях там, бях там
Надолу по стълбите, бях там, бях там
Свещена молитва, бях там, бях там
Беше рядко, ти помниш го съвсем добре
Вятър в косата, бях там, бях там
Надолу по стълбите, бях там, бях там
Свещена молитва, бях там, бях там
Беше рядко, ти помниш го
Вятър в косата, бях там, бях там
Надолу по стълбите, бях там, бях там
Свещена молитва, бях там, бях там
Беше рядко, ти помниш го
Вятър в косата, бях там, бях там
Надолу по стълбите, бях там, бях там
Свещена молитва, бях там, бях там
Беше рядко, ти помниш го съвсем добре
[Изговорен финал]
Обичам ви толкова много