ALMARY - До скорых встреч

До скорых встреч на мятых простынях, цвета мак
До скорых трепетных касаний содрогающихся рук
Кого любят — того ждут, сквозь муки долгих ожиданий
Мой любимый аромат, ты моя вторая кожа
И быть может не сейчас, но когда-нибудь мы сможем
Оторваться от земли, полететь против течения
Ничего не говори — возьми руку и беги

До скорых встреч на мятых простынях, цвета мак (О-о-о-о)
До скорых трепетных касаний содрогающихся рук
Кого любят — того ждут, сквозь муки долгих ожиданий
Мой любимый аромат, ты моя вторая кожа
И быть может, не сейчас, но когда-нибудь мы сможем
Оторваться от земли, полететь против течения
Ничего не говори — возьми руку и беги (Беги, беги)

Лёгкие раскрываются, неправильным способом заглушить стресс
Мы на опыте — и мы справимся, ничто не имеет такой тяжкий вес
Я хожу по земле миллиметра два в час
А мне б крылья и ласковый попутный ветер
Остался у нас один проклятый шанс, ни больше, ни меньше
Теперь просто «Прощай» без всяких там «До скорой встречи»

До скорых встреч на мятых простынях, цвета мак (О-о-о-о)
До скорых трепетных касаний содрогающихся рук
Кого любят — того ждут, сквозь муки долгих ожиданий
Мой любимый аромат, ты моя вторая кожа
И быть может не сейчас, но когда-нибудь мы сможем
Оторваться от земли, полететь против течения
Ничего не говори — возьми руку и беги (Беги, беги)

Мы не вечны, так зачем наши дни проживать через алчность?
Безупречен каждый вдох, так зачем его делать затяжкой?
Мы на Млечном — это путь, нам суждено как идти, так и падать!
Перекати-поле переходи строго, переплывай волны и снова по новой

До скорых встреч на мятых простынях, цвета мак (О-о-о-о)
До скорых прерванных дыханий, где-то между наших губ
То, что важно, берегут
Все семь часов над облаками, над трущобами забот
Закрывая свои веки, невесомости полет
Мы — душевные калеки, половина есть во мне
А вторая в тебе где-то прячет маки от всех тех
Кто прощается бесследно…

До скорошни срещи върху смачкани чаршафи, с цвят на мак
До скорошни трепетни докосвания на потръпващи ръце
Когото обичат — него чакат, през мъките на дълги очаквания
Мой любим аромат, ти си моята втора кожа
И може би не сега, но някой ден ще можем
Да се откъснем от земята, да летим срещу течението
Нищо не казвай — хвани ръката и бягай

До скорошни срещи върху смачкани чаршафи, с цвят на мак (О-о-о-о)
До скорошни трепетни докосвания на потръпващи ръце
Когото обичат — него чакат, през мъките на дълги очаквания
Мой любим аромат, ти си моята втора кожа
И може би не сега, но някой ден ще можем
Да се откъснем от земята, да летим срещу течението
Нищо не казвай — хвани ръката и бягай (Бягай, бягай)

Дробовете се разтварят, по грешен начин да заглушим стреса
Ние сме опитни — и ще се справим, нищо няма толкова тежка тежест
Аз ходя по земята два милиметра на час
А на мен ми трябват криле и нежен попътен вятър
Остана ни един проклет шанс, ни повече, ни по-малко
Сега просто „Сбогом“ без никакви „До скорошна среща“

До скорошни срещи върху смачкани чаршафи, с цвят на мак (О-о-о-о)
До скорошни трепетни докосвания на потръпващи ръце
Когото обичат — него чакат, през мъките на дълги очаквания
Мой любим аромат, ти си моята втора кожа
И може би не сега, но някой ден ще можем
Да се откъснем от земята, да летим срещу течението
Нищо не казвай — хвани ръката и бягай (Бягай, бягай)

Ние не сме вечни, защо тогава дните си да живеем през алчност?
Безупречен е всеки дъх, защо тогава да го правим дръпване?
Ние сме по Млечния — това е пътят, съдено ни е и да вървим, и да падаме!
Прекатерящо се поле пресичай строго, преплувай вълните и отново отначало

До скорошни срещи върху смачкани чаршафи, с цвят на мак (О-о-о-о)
До скорошни прекъснати дихания, някъде между нашите устни
Онова, което е важно, го пазят
Цели седем часа над облаците, над бордеите от грижи
Затваряйки клепачите си, полет на безтегловност
Ние сме душевни сакати, половината е в мен
А другата в теб някъде крие маковете от всички онези
Които се сбогуват безследно…