[Куплет 1]
Нещата се рушат, а времето сърцето ти разбива
Аз не бях там, но зная
Тя бе твойто момиче, показа ѝ света
Но любовта угасна и пуснахте се двамата
[Предприпев]
Тя плачеше на рамото ми, а аз я прегърнах само
Това ни сближи още до юли
Сега, зная, че ме обичаш, не е нужно да ми напомняш
Трябва да оставя всичко зад гърба си, нали?
[Припев]
Но я виждам в дъното на ума си непрестанно
Като треска, сякаш горя жива, като знак
Прекрачих ли чертата?
[След-припев]
(Мм) Хмм
[Куплет 2]
Е, хубавите неща не траят (Хубавите неща не траят)
А животът лети тъй бързо (Животът лети тъй бързо)
Не бих питала коя е по-добра (Не бих питала коя е по-добра)
Защото тя не можеше (Не можеше)
Да е по-различна от мен (Различна)
Щастлива и свободна в кожа (Щастлива в кожа)
[Предприпев]
И зная, че ме обичаш (Обичаш ме)
Не е нужно да ми напомняш (Да напомняш)
Искам да оставя всичко зад гърба си, но, скъпи
[Припев]
Я виждам в дъното на ума си (Дъното на ума си) непрестанно (Непрестанно)
Усеща се като треска (Като треска), сякаш горя жива (Горя жива), като знак
Прекрачих ли чертата?
[Мост]
Казваш, че никой не те познава тъй добре (О)
Но всеки път, щом ме докоснеш, се питам как е чувствала тя
Свети Валентин, плаче в хотела
Зная, че не искаше да ме нараниш, затуй го премълчах
[Припев]
И се чудя
Виждаш ли я в дъното на ума си в моите очи?
[Финал]
Казваш, че никой не те познава тъй добре
Но всеки път, щом ме докоснеш, се питам как е чувствала тя
Свети Валентин, плаче в хотела
Зная, че не искаше да ме нараниш, затуй го премълчах