Бърза лятото, пак си отива…
Есента пъстър спомен таче.
И защо да не бъдем щастливи -
лъч ни гали, припява щурче.
Помъдрелите дни стават къси,
А студените нощи - без край.
И над нас, вежди облачни свъсил,
се разстила небесният рай.
Бърза лятото, пак си отива.
А в душите ни слънце вали…
Остани и след нас, моя лятна любов,
че без твоята ласка боли.
Листопад, а в сърцето ми - лято,
песен птича и плод натежал,
и любов, отшумяла, която
зъзне гола в мъгливия шал.
