Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
във тая гора зелена,
зелена гора хайдушка.
Немало никой до него,
водица да му донесе,
сенчица да му направи,
и люти рани превърже.
Над него вият два орла,
два орла, два сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте два орла,
с криле ми сенка пазете,
с уста ми вода носете,
дорде ми душа излезне,
тогаз се ниско спуснете.
Орлинки, сиви орлинки,
тогаз се ниско спуснете,
с бяло се месо наяжте
и с черни кърви напийте.
