Покрай мен комета мина
и окова ме въе свойта власт
Хайде измисли ми име,
ми заповяда с неонов глас.
Изгори ме със ръце от лава,
заля ме с течната си плът
Обеща ми да те забравя,
дори да ми е за първи път.
Издигни ме по-нависоко,
за да летя на сутринта,
знам, че любовта ти е стока
и витрина е твоя танц.
С теб над бездна се навеждам
и моя вик в теб кънти,
от бездънности изглежда,
че вечната жена си ти.
Припев: /4x/
Увии на кръста си змия,
сложи под ноктите игли
С бельо от стъклен прах ела,
да знам поне защо боли,
боли...
