Дори и на стените в този час
Не бих прошепнал аз без глас
Това, което беше в нас
Вали и ето времето без теб
Безкрайно мъртво е
и няма дума за тъга
пр.
Сега нощта се слива бавно с дъжда
И мудно пада над града
И сякаш пак някой ме вика
Но аз не се обръщам този път
Защото няма път назад сега
Искам да питам
Те, те бяха четири ръце
Но зад стоеше не сърце
А четири сърца
Бе, бе почти като в небе
Отразено в поле
В което тичаше дете
пр.
Сега ноща се слива с дъжда
И мудно пада над града
И сякаш пак някой ме вика
Но аз не се обръщам този път
Защото няма път назад сега
няма да питам
Но умира утрото без теб
Като бяла празнота изгрява
В сивия ми ден
Защоoo
Се свършват улиците в мен
В огледалото ми няма още
Други цветове
пр:
Нощта заспива в дъжда
и пада над града и
сякаш пак някой ме вика
но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега
вече няма да питам
ащото няма път назад
няма да питам
ти и аз .. аз и тии
