Тази малка лисица в тебе –
тя ми грабна ума без време
и нарочно избяга накрай света.
Все си казвам: - Не съм от вчера!
Мога себе си пак да събера.
Няма да те помня! От днес ще спра!
Вече колко дни и нощи
аз за теб забравям още!
А още твоите луди целувки
по моята риза до днес горят.
И още моите чувства не могат да заспят.
И още виждам очите-магнити,
които ми шепнат “Желая те”.
И още ме побърква мисълта за теб.
Тази малка лисица в тебе
има всички права над мене.
Да обичам друга – не зная как.
Всяка друга пред теб бледнее.
Искам те, ала все едно ти е.
Спирам да те помня! Защо ми е?!
Вече колко дни и нощи
още те забравям, още!
