Колко хубав, колко бял
чуден параход е спрял.
Бързо, бързо в него ний
дружно да се настаним.
Ето че засмени всички
ний размахваме ръчички.
Сбогом, сбогом град любим
в поход морски ще вървим. /2
Вятър брули ни в лице
радост трепка в сърце.
Все безкрайна морска шир
пеем, пеем ний без спир.
Истина кръга в ръката
виждаме брега в мъглата.
И с песен на уста
връщаме се у дома. /2
И с песен на уста
връщаме се у дома. /3
