Тя идва винаги сама
във дни безоблачни и леки.
Налива в каната вода,
чертае името си по небето.
Изпира старите вини
и дълго глади мъжки ризи.
Вещаят тихо време новините,
щом тихи времена със нея слизат.
Ще бъде винаги така ‒
прокапва вечер в кротките дворове.
Онази само нейна тишина
очаква да я заговориш.
Намират я последните лъчи
и сенките на здрача я целуват.
Следа от острие, пейзаж с молив ‒
една жена живота ти рисува.
Направиха ти знак да замълчиш,
че явно твърде дълго си говорил.
Ще плаче тя през твоите очи,
ще диша тя през твоите дробове.
Изгуби се във нейната следа
и мъдро не опази тази тайна.
Изгуби се, но истина ти казвам:
ще бъде винаги така.
Пламен Сивов
