Искаш да сме аз и ти,
спомени размазани,
колко сме си казали,
да се върнем на дали.
Дните са подаръци.
Сбъдна ли се планът ти?
С болка плащах данъци,
нищо не е два пъти.
За теб бях просто желание,
за теб съм просто мълчание,
за мен щом нямаш послание,
за мен си без съдържание.
Припев:
Ти си корица без страници, да.
Даже на сцена съм просто жена,
даже в твоята мръсна игра
май превъртяла съм всички нива.
А беше различно, за мене значеше всичко.
Мисля си пак пак, беше до мене как, как?
Ти беше целия свят, целия, целия свят.
За нас беше целия свят, целия, целия свят.
Даже и мълчанието говори,
лесно ни е да играем роли,
трудно нещо пак ще се повтори,
вече зная, даже няма да ти кажа сори.
К'ва оставам ли? Никога еднаква.
не, не правя т'ва, което се очаква.
Агресивна точно като Александра,
просто дарбата превърна ме във Сантра.
Времето превръща влюбени в познати,
а писмата ти са с избледнели дати.
Вече даже не усещам аромати, на ти, на ти, на ти.
Припев:
Ти си корица без страници, да.
Даже на сцена съм просто жена,
даже в твоята мръсна игра
май превъртяла съм всички нива.
А беше различно, за мене значеше всичко.
Мисля си пак пак, беше до мене как, как?
Ти беше целия свят, целия, целия свят.
За нас беше целия свят, целия, целия свят.
Ти не разбра к'во ни събра,
двойка сърца, няма цена,
гледаш към мен, търсиш вина.
Всеки ден виждаш, че мога сама.
Ти не разбра к'во ни събра,
двойка сърца, няма цена,
гледаш към мен, к'во от това.
Всеки ден виждаш, че мога сама.
А беше различно, за мене значеше всичко.
Мисля си пак пак, беше до мене как, как?
Ти беше целия свят, целия, целия свят.
За нас беше целия свят, целия, целия свят.
Текст от Нини
