Ако те погаля, ако те целуна,
ти не си измислял, ти не си сънувал, да това съм аз.
Знай, че мен ме има, някъде край тебе,
като ласкав вятър, като много синьо пролетно небе.
Припев:
Кой ни изпраща това безпокойство?
В будните нощи, странния зов.
Знае ли някой пътя по който, ти ни повеждаш,
повеждаш любов?
Любовта е странна и невероятна,
весела игра, прави ме внезапно пленница добра.
Аз ще те погаля, аз ще те целуна.
Тази нощ без глас, може би измисляш, но това съм аз.
Припев: (х2)
Кой ни изпраща това безпокойство?
В будните нощи, странния зов.
Знае ли някой пътя по който, ти ни повеждаш,
повеждаш любов?
