Познаваш моите очи - те всичко казват.
За мене още мислиш си, дори да не го показваш.
С тези две ръце помниш как докосвах те.
И вместо да мълчим аз ще ти го кажа -
докога, докога, докога ще си в ума ми?
Докога, докога, докога ще си в съня ми?
Докога, докога, докога ще си далече?
Докога, докога, докога?
SOS! Искам те!
SOS! Казах искам те!
SOS! Искам те!
Обичаш моите коси, само твоя допир чакат.
Ти пак ме целуни, без да ти казвам.
Имам още, искаш ли? Много мога да ти дам.
И вместо да мълчим аз ще ти го кажа -
докога, докога, докога ще си в ума ми?
Докога, докога, докога ще си в съня ми?
Докога, докога, докога ще си далече?
Докога, докога, докога?
SOS! Искам те!
SOS! Казах искам те!
SOS! Искам те!
Докога, докога, докога ще си в ума ми?
Докога, докога, докога ще си в съня ми?
SOS! Искам те!
Искрата:
Моите думи те докосват, където двете ми ръце не могат.
До мене имаш пълен достъп, останалите могат само да се пробват. Дори и да съм бил проблем, знам, че пак избираш мен,
най-хубавият ти проблем. Няма, няма други като мен.
Докога, докога, докога ще си пишем съобщения до сутринта?
Докога, докога, докога?
SOS! Искам те!
SOS! Казах искам те! SOS! Искам те!
