Ще избягаме с тебе от час по история днес,
ще избягаме с тебе от час, и от ден, и от век –
часовете са кратки, вековете (така или иначе) свършиха –
Ето, вятър носи аромат на трева,
на простор и на бряг, но това е далече,
а тук по обувките прашни лепнат розови дъвки,
изпуснати вчера от летни момичета.
Вярваме в любовта от последния час,
но колко надежда остана в очите ни…
Бягаме –
ти и аз –
третокласни шосета за никъде.
Времената ни тлеят в огнища и шепи,
времената ни тлеят, но отдавна не топлят, нали?
Пием мляко, че вече не носим на обич и вино
и прелистваме стари списания.
Колко струва билета за рая –
две сълзи за бедняка отвън,
две горчиви усмивки за нас
и толкова трудно мълчание.
Вярваме в любовта от последния час,
но колко надежда остана в очите ни…
Бягаме –
ти и аз –
третокласни шосета за никъде.
