Тиха вечер, лунна пътека,
нежна е нощта!
Глас на китара, спомен далечен
плахо изплува, спря във очите ми!
Чух как запява мама и ето
точно пред мен я видях!
Приседна до мама морският вятър.
Чайка за нея постели крило.
И кацна звезда на челото и бяло,
толкоз мило и толкоз добро!
И пееше мама майчина песен.
Още не знаех как после боли!
Но след нея остана да топли във мен
тази песен от морски върни.
Тази песен от морски върни!
Златни струни слънцето гали,
нежен е деня!
На хоризонта зрее зора, гаснат звездите,
спират сълзите ми!
Сбогом море от майчина нежност!
Чака ме мойто дете!
Приседна до мене морският вятър
и на сина ми постели крило!
И кацна звезда на челото му бяло,
толкоз мило и толкоз добро!
Запявам за него майчина песен!
Той още не знае как после боли!
Дано да остане да топли и в него
тази песен от морски вълни!
Тиха вечер, лунна пътека,
нежна е нощта!
Глас на китара, спомен далечен
плахо изплува, спря във очите ми!
Чух как запява мама и ето
Себе си в нея видях!
