Боже, Ти, що над всички ни бдиш,
и ни водиш с ръката си свята,
отвори небесата и виж
как е пълна със мъка земята.
Колко злоба в душите гори,
колко болка в очите ни има.
Пролетта не е пролет дори,
нито зимата истинска зима.
Припев:
Докога ще се лутаме в мрак?
Нека Разумът води сърцата.
Чуй ни Господи, чуй, дай ни знак,
и върни Любовта на земята.
Радостта през сълзи блести,
любовта ни граничи с омраза.
Неродени угасват мечти,
Боже, кой ли, така ни наказа?
На достойните твои чада
да се гърчат душите им в рани.
Над безчестни да свети звезда,
да се имат за богоизбрани.
Припев:
Докога ще се лутаме в мрак?
Нека Разумът води сърцата.
Чуй ни Господи, чуй, дай ни знак,
и върни Любовта на земята.
