Усещам полъх на есен
във още летния свят.
Звънва във моята песен
неясно чувство на хлад.
И виждам как безпощадно
белеят наш`те глави.
До вчера толкова млади,
днес не тъй млади, уви!
Припев:
Скрий ме във свойта прегръдка
от студа, от скръбта, от нощта.
Дай ми живителна глътка -
обич за мойта душа.
И да променят косите
тънки нишчици сребърен прах,
млади ще бъдат душите
с нашата обич докрай.
Навярно, често ще бъде
скръбта във живота ни гост.
Но нека днес ний я пропъдим
с едно любовно танго.
С ръка на твоето рамо,
аз чувствам - в наш`те гърди
туптят със обич голяма
сърцата, както преди
Припев: (х2)
